Определение №824 от 14.12.2012 по ч.пр. дело №489/489 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 824

[населено място], 14.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 489/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – София срещу определение №7513/4.05.2012г., постановено по ч.гр.д. № 5407/2012г. на Софийски градски съд, с молба да бъде отменено като неправилно. Частният касатор се позовава на критериите за селектиране на частните касационни жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалния въпрос: когато със заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на част от дълга, следва ли в него да бъде посочен целия размер на вземането.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийския районен съд от 28.02.2012г. по ч.гр.д., с което е отхвърлено заявлението на частния касатор за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма], като кредитополучател и срещу П. Н. К. като поръчител по договора за кредит №58/30.05.2009г., и по три допълнително споразумение, и договор за поръчителство от 30.05.2009г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение страда от нередовност, относима към индивидуализацията на претендираното вземане – не е конкретизиран общия размер на задълженията, част от които се претендира със заявлението. За неоснователно е прието възражението на въззивника относно определената от районния съд дата на предсрочна изискуемост на вземането 30.06.2011г., вместо тази посочена в частната жалба, доколкото съдът е бил задължен да се съобрази с твърденията на заявителя в заявлението за издаване на заповедта по чл.417 и чл.418 ГПК, а в него е посочена датата 30.06.2011г.
По формулирания от касатора въпрос за издаване на заповед за изпълнение за длъжника [фирма], съдът се е произнесъл, поради което е осъществена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. По така формулирания процесуален въпрос за редовнастта на заявлението, когато с него е заявено частично вземане, не е осъществена обаче допълнителната предпоставка на т.2, доколкото касаторът се позовава на противоречива съдебна практика без да я посочва и представя. Според т.3 на цитираното ТР не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Аргументите на частният жалбоподател за допускане на касационно обжалване на определението на СГС не обосновават двете хипотези на т.4 на ТР №1/2010г. Има създадена задължителна съдебна практика на ВКС, ТК за изискването за съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл.127, ал.1 и ал.3, към които препраща чл.410, ал.2 ГПК. Непротиворечива е правната теория и съдебна практика, намерила разрешение и в ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, че при частичния иск се предявява съдебно само част от спорното материално право, като в исковата молба се посочва какви са предявената част и цялото право, а в съдебното решение – че искът е частичен. Необходимо е изрично предявяване на иска като такъв, в противен случай съдът се произнася по цялата претенция и разликата над нея не може да се търси с нов иск. Заявеното в заявлението право трябва да бъде в същата степен конкретно и ясно заявено, с оглед на евентуалния спор по иск по чл.422 ГПК и с оглед на разпростиране на СПН върху непредявения размер при отхвърлянето му.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за длъжника П. Н. К. е отхвърлено и на друго основание – заявлението е подадено след изтичане на 6 месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и по това основание за отхвърлянето му частният жалбоподател не е формулирал въпрос, не е посочил допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, е достатъчно, съгласно даденото в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7513 /4.05.2012г., постановено по ч.гр.дело № 5408/2012г. на Софийски градски съд, въззивно гражданско отделение, ІІ –Д състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top