Определение №824 от 26.10.2018 по гр. дело №1726/1726 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 824
София, 26.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1726 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. с адрес в [населено място], приподписана от адв. П. Х., срещу решение № ІV-104 от 5 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1533/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 88 от 15 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 30/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне иска на М. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите Д. С. и Б. Т. С., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между М. и дружеството предварителен договор от 20.06.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот – нива, с площ от 12.004 декара, имот №…., находящ се в землището на [населено място], обл. Б., м. „К…”, ІІІ категория, от който имот със заповед № РД-… от 25.07.2005 г. на изпълнителния директор на АК са образувани два нови имота: поземзлен имот № …… с площ от 6002 кв.м., с трайно предназначение земеделска, с начин на ползване друг вид нива, стар идентификатор …., и поземлен имот № ….. с площ от 6002 кв.м., с трайно предназначение земеделска, с начин на трайно ползване друг вид нива, стар идентификатор …., като неоснователен.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение. Касаторът твърди, че се възприема само версията на продавачите, че подписите под договора, както и подписът на преводача, не са техни, като в районната прокуратура в [населено място] се води досъдебно производство, което изяснява истинността на подписите. Въззивният съд не спрял производството по делото, въпреки подадената в тази насока молба. Поддържа се, че е взет сравнителен материал само от купувача, а не и от продавачите и от преводача. В допълнение към жалбата се твърди, че касационното основание е недопускане на нова графическа експертиза на подписите на продавачите и преводача, както и отказа от спиране на делото поради факта, че има образувано досъдебно производство в РУ МВР Н., което да изясни истинността на подписите.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не взема становище по касационната жалба.
В обжалваното решение се сочи, че с определение от 17.08.2016 г. делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК по повод образувана проверка за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК, изразяващо се в използване на неистински документи – предварителен договор и разписка за платена цена с прилагането им към исковата молба на ищеца, но с постановление от 10.11.2016 г. прокуратурата е отказала да образува наказателно производство поради изтекла погасителна давност за престъплението. Тъй като отговор на исковата молба от дружеството не е представен, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, но молбата му е отхвърлена по съображение, че не е обоснован изводът за вероятна основателност на иска. Решението на първата инстанция е счетено за правилно, тъй като са съобразени събраните по делото доказателства – въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство може да се направи обоснован извод относно наличните подписи на предварителния договор и оттам – за неистинността на предварителния договор, като изводът на прокуратурата е, че се касае за евентуално престъпление по чл. 212, ал. 1 и/или чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, въпреки приетото относно изтичането на абсолютната погасителна давност за търсене на наказателна отговорност. Така е заключено, че наличните доказателства сочат, че предварителният договор е неистински. Постановлението на прокуратурата се е основало и на експертна оценка относно липсата на идентичност между положените подписи и сравнителните образци на продавача С.. Липсата на валиден договор между страните обуславя и неоснователността на предявената претенция.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси, уточнени от съдебния състав, а именно следва ли съдът да допусне нова съдебно-графологична експертиза при условие, че такава се поиска с въззивната жалба, както и задължен ли е съдът да спре делото в случай, че има образувано досъдебно производство, което да изясни истинността на подписите на продавачите по процесната сделка, не обосновават допускането на касационното обжалване.
С определение № ІV-1777 от 10 октомври 2017 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на купувача, сторено с въззивната му жалба, да се допусне съдебно-графологична експертиза. Правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд приема, че, при положение, че ищецът не е направил искане за събиране на доказателства в първата инстанция, които евентуално да са останали неуважени и несъбрани поради процесуални нарушения, не са налице основанията по чл. 266 ГПК за уважаване на това искане. Така в т. 3 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, се разяснява, че въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част, като необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. След като в случая оплакване е сторено във въззивната жалба, но искане за допускане на графологична експертиза пред първоинстанционния съд не е правено, то не са налице основанията на чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.
Не се обосновава допускането на касационното обжалване и по втория поставен въпрос. Със заявление от 09.11.2017 г. касаторът е поискал от въззивния съд спиране на производството по делото, тъй като пред районната прокуратура в Н. било образувано наказателно производство ДП 304 ЗМ-209/2017 г., чиято задача е да установи кой е положил подписите и е назначена графическа експертиза. В публичното съдебно заседание от 13.11.2017 г. съдът е оставил искането за спиране без уважение, като е посочил, че нито се обосновава спиране, нито се представя доказателство за наличието на висящо наказателно производство, установяващо и разкриващо престъпни обстоятелства, преюдициални за разглеждания спор. Следователно, отговорът на въпроса на касатора е принципно положителен, но в него не се държи сметка за конкретните мотиви на въззивния съд, за да отхвърли искането – съдът се е основал на липсата на данни за наличието на твърдяното от молителя досъдебно производство. Ето защо, след като въпросът не е обусловил изхода на спора, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-104 от 5 декември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1533/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top