5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр. София, 03.12. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 2330/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 7458 от 12.04.2019 г. от В. Б. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-София, против въззивно решение № 243 от 28.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3418/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което като е потвърдено решение № 3342 от 28.05.2018 г. по гр.д. № 108902/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV брачен състав, жалбоподателят В. В. е поставен под ограничено запрещение по иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. с чл. 336 и сл. ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск за поставяне под ограничено запрещение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция, с оглед разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са: необходимо ли е кумулативно наличието на двете предпоставките за поставянето под запрещение – медицинския и юридическия критерий, както и следва ли съдът при преценката на правния критерий за поставяне на едно лице под запрещение да преценява възможността му да разбира предписанието на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, както и да преценява последиците от тях, както и да съобрази отношението му към обществото и съобразяване с установения в него ред, както и необходимо ли е въззивният съд да назначи актуална психиатрична експертиза за освидетелстване на лицето с оглед динамиката на болестта. Позовава се и прилага задължителна съдебна практика, с твърдението, че приетото от въззивния съд в обжалваното решение й противоречи – ППВС № 5/1979 г.
Ответникът по жалбата Н. Б. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. А. Х. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 5 ЗЛС, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск и касаторът В. В. е поставен под ограничено запрещение по молба на Б. В. В., негов баща, починал в хода на процеса и на Н. Б. В., брат на касатора, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 5 ЗЛС, тъй като ответникът – 60 годишен мъж, страда от душевна болест – параноидна шизофрения, с давност над 30 години. Приел е, че с оглед на тежестта на заболяването му и нуждата от лечение, която той не осъзнава напълно и предвид изводът на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, че пропуски при вземане на лекарствата биха довели до влошаване на заболяването му, респ. до опасност за него и околните, както и че е податлив на манипулация, въздействие и внушения от трети лица и че въпреки, че е в състояние да се обслужва сам, той фактически не е в състояние да разбира напълно свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и изцяло да преценява и защитава личните и имуществените си интереси, поради което въз основа на събраните доказателства, в т.ч. и обясненията, дадени от лицето, чието запрещение е поискано, е приел, че за запазване на личните и имуществените му интереси и за защита на обществения интерес, той следва бъде поставен под ограничено запрещение. В тази връзка е приел, че независимо, че при проведения разпит ответникът е бил ориентиран за своята личност, за време, за място и за събития, има разумни съждения по повод поставените от съда въпроси, но болестното му състояние – страдание от душевна болест с голяма давност и с хроничен ход и проявните форми на болестта, чиито пристъпи се контролират само при редовен прием на лекарства/в противен случай състоянието му ще се влоши, както е станало пред 2017 г./, който ответникът не може самостоятелно да следи, възпрепятства до известна степен способността му да има осъзнати представи за свойството и последиците на постъпките си и да ги ръководи, израз на което е и податливостта му на внушения от трети лица. Съдът е приел, че ответникът, при когото е налице и промяна на личността, макар и без тежка деградация, придружена с известно нарушение на приспособимостта му към социалната среда, е в състояние да се грижи за своите интереси и да взема адекватни решения, но само в ограничен обем и тъй като не се касае за краткотрайно състояние, то за цялостна защита и грижа за тези интереси, както и във връзка с необходимото му лечение, е приел, че той се нуждае от съдействие, независимо, че може да извършва елементарни действия по битовото си обслужване, които сами по себе си не предпоставят дееспособност. По тези съображения съдът е приел, че в случая по делото са обосновани и двата критерия за налагане на ограничаващ дееспособността режим – налице е страдание, визирано от закона, а проявите на ответника, в резултат на това страдание, сочат на неспособност да се грижи за своите работи, поради което той следва да бъде поставен под ограничено запрещение.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като жалбоподателят не обосновал поставените правни въпроси от значение за делото, да са разрешени от въззивния съд при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Това е така, тъй като в конкретния случай при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че основание за поставяне под запрещение не е само наличието на слабоумие или душевна болест (медицински критерий), а неспособността (съответно ограничената способност) на лицето, поради това негово състояние, да се грижи за работите си (юридически критерий); т.е. необходимо е кумулативното наличие на двата критерия. В този аспект следва да се подчертае, че тази преценка съдът извършва винаги строго конкретно, за всеки отделен случай, в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства, като в мотивите на решението следва да обсъди събраните по делото доказателства за наличието на посочените критерии и причинната връзка между тях, поради което не е налице противоречие между приетото от въззивния съд в настоящия случай и посочената съдебна практика. Съгласно ППВС № 5/1979 г., предмет на делото за поставяне под запрещение е дееспособността на лицето, чието запрещение се иска, а основанието е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. Съдът е длъжен да разпита лично лицето и неговите близки като разпита на лицето предшества събирането на останалите доказателства. Вещото лице е компетентно да даде заключение досежно болестите или слабоумието, които законът има предвид, както и да определи степента на страдание, както и може ли лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, фактически да се грижи за своите работи или интереси. Съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото. Освен това съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, производството за поставяне под запрещение е посочено като пример за хипотеза, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, т. е. и в тълкувателното решение не е поставено под съмнение приложението на уредбата за поставянето на физическото лице под запрещение и изключването или ограничаването на неговата дееспособност след осъществяване на материално-правните изисквания на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗЛС, които се установяват чрез иск, който се разглежда по реда на особеното исково производство в глава Х. ГПК. В съответствие с тази практика и след преценка на доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел, че ответникът страда от параноидна шизофрения с продължителна давност, но не е напълно лишен от възможност да се грижи за своите работи, поради което следва да бъде поставен под ограничено запрещение.
От изложеното следва, че по поставените правни въпроси, приетото от въззивния съд не е в противоречие с представената от жалбоподателя задължителна съдебна практика – ППВС № 5/1979 г., а в съответствие с нея, тъй като всеки конкретен случай е различен и в съответствие с установената фактическа обстановка по конкретното дело, съдът прави и своите правни изводи, както в случая е процедирал и въззивния съд в обжалваното решение, а преценката му, че не е необходимо изслушването на нова съдебно-прихиатрична експертиза във въззивното производство, не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Следователно, с обжалваното решение по поставените правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие с нея, същата не се нуждае от промяна, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 243 от 28.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 3418/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, по касационна жалба с вх. вх. № 7458 от 12.04.2019 г. от В. Б. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: