О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 06.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. № 891 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. К. Г. ЕГН[ЕИК], срещу решение № 104 от 17.11.2014г., постановено по в.т.д. № 263 по описа за 2014 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 208 от 28.07.2014г., постановено по т. д. № 39 по описа за 2014 г. на Окръжен съд – [населено място] за отхвърляне на предявените от ищцата, настоящ касатор, против [фирма], гр. Св. Власт обективно съединени искове за присъждане на възнаграждение по договор за възлагане на управлението през периода 13.05.2010г.–12.11.2012г., ведно с лихва.
В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради наличие на всички касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, а именно противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушение и необоснованост. Намира, че изводите от състава на Апелативен съд – Бургас са основани на изцяло и безкритично възприемане на изводите на графологичната експертиза, в резултат на неправилна преценка на нейната доказателствена стойност и на действителни изявления на вещото лице при приемане на заключението. Иска въззивното решение да бъде отменено и предявените искове уважени, както и да бъдат присъдени понесените от нея разноски за разглеждане на спора пред всички съдебни инстанции.
Ответникът, [фирма], поддържа становище, че постановеното обжалвано въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките за приложно поле по смисъла на чл. 280 от ГПК.. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски в производството пред ВКС в размер на 1 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през процесния период отношенията между страните по повод възлагането на ищцата на управлението на ответното дружество са се уреждали единствено от договора за управление от 19.04.2010г., в който е договорено месечно възнаграждение за управителя в размер на 1000 лева, на не от представения от ищцата договор от 01.11.2011г. с посочено месечно възнаграждение 2000 лева, тъй като въз основа на приетата в първата инстанция графологична експертиза е установена неавтентичността на подписа на лицето, подписало договора от името на дружеството, като липсва и решение на ОС на съдружниците за определяне на друго възнаграждение на управителя съобразно изискването на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ. Въззивният състав, с оглед заключението на съдебно – счетоводна експертиза, установените обстоятелства, че единствено ищцата е имала достъп до банковите сметки на дружеството, което е разполагало с достатъчно средства за разплащане на всички възнаграждение на персонала и управителя, фактът, че ищцата, в качеството си на управител, при липсата на лице осъществяващо длъжността касиер, е извършвала и разплащанията на каса, и при неизпълнение от страна на ищцата на задължението й по чл.190, ал.1 ГПК да представи непредадените на дружеството документи /разчетно – платежни ведомости за заплати, РКО, банкови документи, разписки и други/, е достигнал до извода, че получените възнаграждения от ищцата са признати в два ГФО за 2010г. и 2011г., подписани от ищцата като ръководител и в представените служебни бележки за получен доход и декларирани от нея пред Н.. Съдът е посочил, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на претенциите за лихва за забава върху всяко от претендираните месечни възнаграждения, поради техния акцесорен характер, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В изложението по чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният състав се е произнесъл по следните правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: /1/ Може ли пълно доказване да се проведе само при косвени доказателства, независимо от качеството и връзката помежду им, или косвените доказателства задължително трябва да са несъмнено установени, неоспорени от страните и да се намират във връзка помежду си?” /решен в противоречие с решение № 226/12.07.2011 г., гр.д.№ 921/2010 на ВКС/ и /2/ Когато въззивният съд достига до същия извод като първоинстанционния съд, достатъчно ли е да препрати към мотивите на обжалваното решение и да се позове на разпоредбата на чл.272 ГПК, включително като повтори същите или следва да изложи собствени съображения, които да бъдат обосновани и да касаят всички искания и възражения на страните?” /решен в противоречие с решение № 56/15.04.2013 г., гр.д.№ 796/2012 г. на ВКС/.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол. Първият формулиран въпрос не покрива общия критерия по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводът за заплащане на претендираните възнаграждения се основава и на неизпълнението на създадените от ищцата пречки за събиране на доказателства в тази насока, която именно, в качеството си на управител, е държала търговските книги на дружеството и не ги е предала на същото след отпадане на това й качество, за което няма поставен въпрос от жалбоподателя. Вторият въпрос в изложението също не обуславя изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е изложила подробни съображения относно исканията и възраженията на страните, като обстоятелството, че те съвпадат с тези на първата инстанция не се приравнява на липса на мотиви.
Предвид изхода на делото, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 1500 лева – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение..
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение№ 104 от 17.11.2014г. на Апелативен съд- Бургас, постановено по в.т.д. № 263 по описа за 2014г.
ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 1 500 лева за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.