3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр.С., 6.12. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
А. Цонев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 3474 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. З. против решение №4989 от 13.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 7897 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-25-6 от 4.03.2015 г. по гр.д. № 9341 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 25 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против С. Я. З. иск с правна квалификация чл.227, ал.1, буква „в” от ЗЗД за отмяна на извършеното с нотариален акт № 133, том 219, дело №43064/1997 г. дарение на три четвърти идеални части от правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.4.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали въззивният съд е следвало да вземе предвид заканите на ответника за лишаването му от живот по време на делото, за което е била сигнализирана прокуратурата.
Ответникът по касационната жалба С. Г. Я. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът С. Я. З. е предявил срещу С. Я. З. иск за отмяна на гореописаното дарение заради отказа на надарения да даде издръжка на дарителя. Софийският районен съд е приел, че не са налице две от кумулативно необходимите предпоставки, за да бъде този иск основателен. На първо място не се установява искане на дарителя до надарения да дава издръжка. На второ място съдът е счел, че недаването на издръжка не е проява на непризнателност, тъй като ответникът получава минимално месечно възнаграждение и е длъжен да се грижи за малолетното си дете. При това положение, ако започне да предоставя издръжка, ответникът би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, получаващ месечна пенсия от 535 лв.
В. съд е потвърдил отхвърлителното решение, приемайки за основателен втория довод на първоинстанционния съд, който съответства на разясненията, дадени в ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Този съд е отказал да обсъжда наведеното във въззивната жалба твърдение, че ответникът е отправял към ищеца закани за лишаване от живот, тъй като е приел, че дължи произнасяне само по посоченото в исковата молба фактическо основание на предявения иск. Отказът на въззивния съд е мотивирал касатора да формулира въпроса, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Макар този въпрос да е относим към спора, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на проблема съответства на процесуалния закон/чл.214, ал.1 от ГПК/ и на задължителната практика на ВКС. Посочването на нови факти, които представляват друго фактическо основание на иска, е изменение на обстоятелствената му част, което е допустимо само пред първата инстанция. Затова въззивният съд няма правомощие да се произнася за пръв път по тези нови твърдения на ищеца/решения № 235 от 11.07.2013 г. по т.д. №425/2011 г. на Второ Т.О., № 118 от 11.07.2012 г. по т.д.№537/2011 г. на Второ Т.О., № 676 от 18.01.2011 г. по гр.д. № 1707/2009 г. на Трето Г.О., № 217 от 30.07.2010 г. по гр.д. №387/2009 г. на Второ Г.О. на ВКС, №842 от 15.07.2011 г. по гр.д. №307/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и много други/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4989 от 13.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 7897 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-25-6 от 4.03.2015 г. по гр.д. № 9341 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 25 състав, за отхвърляне на предявения от С. Я. З. против С. Я. З. иск с правна квалификация чл.227, ал.1, буква „в” от ЗЗД за отмяна на извършеното с нотариален акт № 133, том 219, дело №43064/1997 г. дарение на три четвърти идеални части от правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.4.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: