О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 03.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 909 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. С. против решение № 127 от 04.07.2008г., постановено по гр.д. № 65/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 739/29.10.2007г., постановено по гр.д. № 465/2007г. на Пернишки РС. С последното е допуснато извършването на съдебна делба между Р. Г. Н. и Д. В. С. при равни права на 1.апартамент № 5, находящ се в гр. С., ж.к.”Л”, ул. “., кв. 1020, бл. 38, ет.2, вх. В със застроена площ 111,98 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 5 от 5,27 кв.м. и 2,387 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и 2. апартамент № 1* находящ се в гр. П. ул. Р., бл. 70,ет.8, вх. Е със застроена площ 65,50 кв.м., ведно с мазе № 119 с площ 3,36 кв.м. и 0,63% от общите части на сградата.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че и двата апартамента са придобити по време на брака между страните, сключен 24.10.1978г. и прекратен с влязло в сила решение за развод на 11.04.2006г. и представляват изцяло съпружеска общност. Съдът не е уважил възражението на ответника по иска за делба Д. С. за пълна трансформация, защото не е оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК, тъй като от писмените доказателства по делото не се установявало, че от преведените от Република М. 100 000 щ.д. /погрешно записани от съда като 100 000 лв./ 74 000 щ.д. са обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и обезщетение за забавено плащане на трудово възнаграждение в общ размер 26 000 щ.д.. Решението е мотивирано и с това, че не се доказва, че апартамента в гр. С. е изплатен с тези средства. Съдът е приел, че принуса на съпругата не е изключен, тъй като тя е подпомагала дъщерята на ищеца от предходен брак, изпращала му е пари за периода, когато е изпаднал в затруднение в М. , а след завръщането му двамата съпрузи дали големи суми в заем на трети лица и на последно место защото не е доказана пълна фактическа раздяла към придобивния момент – 22.02.1999г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на чл. 19 и чл. 21 от СК, необсъждане на събраните доказателства по отделно и в съвкупност и необоснованост.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
В изложението към касационната жалба се формулират два съществени материално правни въпроса: 1.какво е значението на фактическата раздяла за оборване на презумпцията за съвместен принос и 2..източниците за трансформация по чл. 21 от СК изчерпателно ли са изброени и имуществото, придобито със средства, получени от работа в чужбина и платените обезщетения по трудов договор в чужбина основание ли са за изключване на приноса на другия съпруг и за признаване на трансформация. Касаторът счита, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по втория въпрос се позовава и на Р № 2* гр.о. и на ТР № 2* първото се приема, че като лична собственост по чл. 20 от СК може да се придобие всякакво имущество, а в ТР е прието, че имуществото придобито от ЕТ при осъществяване на търговската му дейност не е СИО. Така по втория въпрос, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК..
Ответницата по касация оспорва жалбата и счита, че не е обосновано допускането до касация.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни правни въпроси са свързани с предмета на спора предвид възражението за пълна трансформация от ответника /сега касатор/, изразяваща се във влагане на лични средства, съставляващи получено обезщетение по трудово правоотношение за работа в чужбина. По въпроса основание ли е влагането на суми от подобно обезщетение в придобиването на недвижим имот по време на брака за изключване приноса на другия съпруг и за признаване на трансформация, ВКС не се е произнасял. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на чл. 19, ал.3 от СК и от значение за правото, поради което и на основание чл. 280, ал.1т.3, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Въпросът дали придобитото имущество по време на фактическата раздяла е съпружеска общност е разгледан в Р № 3* т.2 и Р № 3*9г. І гр.о., в които се дава отрицателен отговор. С въззивното решение обаче е приета за недоказана датата на фактическата раздяла, а установената по брачния процес – м. април 2003г. не обвързва съда в това производство, освен ако страните не спорят по този факт. Апартаментът в гр. С. е придобит 1999г. Така този въпрос е от значение за разрешаването на конкретния спор, но зависи от това кога е установена фактическата раздяла между страните. Този въпрос обаче може да се разглежда само с решението по същество.
По изложените съображения, възивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 отг ГПК, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 04.07.2008г., постановено по гр.д. № 65/2008г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. В. С..
Указва на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: