3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр. С., ……..………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 333 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Д. от с. Д., П. обл., подадена от процесуалният му представител- адв. Д. срещу въззивно решение № 225 от 7.10.2009 г. по гр.д. № 393/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.02.2009 г. по гр.д. № 23/2008 г. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу З. “Дрен-92” и “С.” ООД, гр. С. иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно обезщетение за претърпяни имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата 4000 лв. – отравяне на 30 бр. пчелни семейства, собственост на жалбоподателя.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
П.т окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от ищеца иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.51 ЗЗД е отхвърлен за сумата 4000 лв. Приел е, че заявената от ищеца претенция за обезщетение за вреди, изразяващи се в отравянето на 30 бр. пчелни семейства, резултат от третиране с препарати за растителна защита на земеделска площ засята с картофени растения е неоснователен, тъй като по делото не е установено наличието на причинна връзка между претърпяните вреди и противоправно действие на работници в двете дружества. Приел е че от събраните по делото доказателства – заключение на назначената от О. дирекция “З. и гори”, гр. П. комисия, изготвено на основание чл.36, ал 1 от Закона за пчеларството и Наредба № 14/2004 г. е установено, че при сравнение иззетите проби от умрелите пчели и растителни проби от третираните картофени растения няма съвпадение на откритите активни вещества в растителните проби и веществата открити в пчелите. Въз основа на това е извел извод, че не е доказано масовият подмор на пчелите да е вследствие извършеното от ответниците растителнозащитно мероприятие, т.е. наличието на причина връзка между претендираните вреди и действията на ответниците.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решшение, поради липса на сочените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС касаторът трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивирано изложение по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е значение за конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за въприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В настоящия случай посоченият от касатора правен въпрос за наличието на причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилата вреда, като елемент от фактическия състав по чл.45 ЗЗД, при наличието на който се ангажирана отговорността на деликвента е решен от въззивния съд в съответствие с даденото разрешение в задължителната практика – ППВС № 7/1959 г., т.2 съобразно което отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното. За да отхвърли искът въззивният съд е приел, че по делото не е установено вредите от непозволеното увреждане да са в резултат на действие от страна на ответнците, което се намира в причинна връзка с увреждането. В случая приетото от въззивния съд, че не е налице причинна връзка между действията по извършеното растителнозащитно мероприятие от ответниците и подмора на пчелите на ищеца е основано на установените по делото конкретни факти и обстоятелства. Въпросите относно преценката на решаващия съд на доказателствата и фактите по делото не е правен по см. на чл.280, ал.1 ГПК и той не може да обуслови допускане до касационно обжалване, съобразно разясненията дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Доводите са относими към обосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите па реда на чл.288 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения въпрос- противоречива съдебна практика. В представените влезли в сила решения на Върховния съд са дадени разрешение за наличието или липсата на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД с оглед конкретните факти по всяко едно от делата. Дадените разрешения се отнасят до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава противоречива съдебна практика по чл. 45 ЗЗД. Обжалваното съдебно решение, с което не е уважен искът не влиза в противоречие с приетото в представените съдебни решения относно фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 7.10.2009 г. по гр.д. № 393/2009 г. на П. окръжен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :