Определение №824 от по търг. дело №643/643 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 824
 
гр. София, 30.12.2009 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 643 по описа за 2009г.
 
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „Д”, гр. К. срещу решение от 06.02.2009г. по гр. д. № 729/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия и частна жалба на К. Т. Д. като Е. „К”, гр. К. срещу определение от 16.03.2009г. по гр. д. № 729/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия.
 
По касационната жалба на П. „Д”, гр. К. срещу въззивното решение:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението от 14.10.2008г. по гр. д. № 813/2008г. на Кюстендилски районен съд, Гражданска колегия, с което е отхвърлен като неоснователен поради погасяването му по давност предявеният от П. „Д”, гр. К. против К. Т. Д. като Е. „К”, гр. К. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 7 012,23 лв., представляваща неустойка за просрочено заплащане на наемната цена и 591,13 лв. – неустойка за просрочено плащане на консумативни разходи.
Касаторът прави оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба аргументи, и релевира доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и неправилно приложение на чл. 116, б. „а” ЗЗД, тъй като ответникът не е предявил възражение за изтекла давност по чл. 116, б. „а” ЗЗД, а давност по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът К. Т. Д. като Е. „К”, гр. К. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между страните на 28.06.2001г. е сключен договор за наем на кухненско помещение с миялна за срок от 3 години, т. е. до 30.06.2004г., с уговорен срок на плащане на наемната цена на 15-то число на текущия месец и неустойка за забава при неплащане на наема до 5 дни в размер 0,5% за всеки просрочен ден. Решаващият съдебен състав е констатирал, че срещу издадените от ищеца 12 фактури за наем в размер общо 3 145,38 лв. ответникът е платил общо 2 925,37 лв. със забава и размерът на дължимата неустойка за неплатен в уговорения срок наем възлиза на 4 886,99 лв. и за консумативи 466,90 лв. За да направи извод, че предявеният иск по чл. 92 ЗЗД подлежи на отхвърляне, въззивният съд е приел, че вземанията за неустойка са погасени по давност поради изтичане на срока по чл. 111, б. „б” ЗЗД – искът е предявен на 20.05.2008г., а последното вземане е от м. юни 2004г. По отношение на представената покана от 12.03.2005г. е изложил съображения, че същата не прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, а относно релевираното във въззивното производство твърдение, че вземането на ищеца е установено по съдебен ред с решение на Кюстендилски районен съд, е приел, че решението не е представено по делото по вина на ищеца, тъй като искането не е направено своевременно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е посочил кои според него са материалноправните и процесуалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевираните доводи, че въззивният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба аргументи и неправилно е приложил разпоредбите на чл. 116, б. „а” ЗЗД и чл. 111, б. „в” ЗЗД не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК съответно за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Освен това следва да се отбележи, че ответникът не е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, а на основание чл. 111, б. „б” ЗЗД, което правилно е обсъдено от въззивната инстанция, тъй като заявената претенция е за присъждане на дължима неустойка.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за погасителната давност и приложението на чл. 111, б. „б” и чл. 116, б. „а” ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил. Решаващият съдебен състав е обсъдил в тяхната взаимовръзка представените доказателства, съобразил е преклузивните срокове за излагане на факти, обстоятелства, възражения и представяне на доказателства и в съответствие с материалния закон е постановил своето решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени за касационното производство.
 
По частната жалба на К. Т. Д. като Е. „К”, гр. К. срещу определението от 16.03.2009г.:
С обжалваното определение въззивният съд е отказал да допълни решението си по гр. д. № 729/2008г. с произнасяне за разноски, направени от Е. „К”, гр. К..
Касаторът прави оплакване, че определението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че разпоредбата на чл. 80 ГПК и изискването за списък са относими към обжалване на решението в частта за разноските, но не и в хипотезата на чл. 248 ГПК при искане на изменение на решението в частта за разноските.
П. „Д”, гр. К. оспорва жалбата на ответника и поддържа становище за нейната недопустимост поради това, че определението не подлежи на обжалване и не е внесена държавна такса, евентуално неоснователност поради това, че ответникът не е представил списък на разноските.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния законен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и държавната такса е внесена.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Последицата от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да обжалва решението, съответно определението в частта му за разноските. Частният жалбоподател – ответник по иска и въззиваем в производството пред Окръжен съд Кюстендил не е представил списък за претендираните разноски. Неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да обжалва решението в частта за разноските, т. е. представянето на списък за разноските е предпоставка за допустимостта на обжалване на решението в тази му част.
Поради изложените съображения частната жалба на К. Т. Д. като Е. „К”, гр. К. срещу определението от 16.03.2009г. следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 06.02.2009г. по гр. д. № 729/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. Т. Д. като Е. „К”, гр. К. срещу определение от 16.03.2009г. по гр. д. № 729/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежи на обжалване.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба срещу определението, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top