2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 10.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 164/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [община] против решение от 22. 11. 2011 г. по гр. д. № 266/2011 г. на Сливенския окръжен съд.
Ответникът Ц. Ц. от [населено място] счита жалбата за недопустима поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд приема следното:
Новозагорският районен съд с решение по гр. д. № 584/2010 г. е признал за нищожен поради липса на съгласие, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, договор за замяна от 20. 06. 2006 г., с който [община] е прехвърлила на Ц. Ц. недвижими имоти, конкретно описани, в землището на [населено място], на обща стойност 54 818 лв., а Ц. Ц. е прехвърлил на [община] недвижими имоти, конкретно описани, в землището на [населено място] войвода и [населено място], на обща стойност 58 093 лв. Сливенският окръжен съд, с въззивно решение от 22. 11. 2011 г. по гр. д. № 266/2011 г. е обезсилил решението в частта, с която е обявена нищожност на договора поради заобикаляне на закона, отменил решението в останалата част и отхвърлил исковете за нищожност на договора поради липса на съгласие и поради накърняване на добрите нрави. Окръжният съд е обезсилил първоинстанционното решение в посочената част и прекратил исковото производство поради произнасяне на районния съд „свръх петитум” – с исковата молба и в хода на делото не е предявено искане за нищожност на договора поради заобикаляне на закона. Отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на исканията за нищожност на договора поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави е обосновано от решаващия съд с доводите, че такива пороци не са доказани. Констатирано е, че договорът е сключен въз основа на решение на Общинския съвет [населено място] от 30. 6. 2006 г., с което е изразено съгласие по основните елементи на договора и конкретно е потвърдено, че земите, обект на замяна, са с парична равностойност. Посочено е, че неоснователно се претендира договорът да е порочен поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от неравностойност на престациите. Съдът се е позовал на заключение на О. [населено място] за пазарната равностойност на земите по договора за замяна, което заключение е било предоставено на Общинския съвет при вземане на решението за одобряване на сделката.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по въпроса за „накърняване на добрите нрави” като основание за нищожност на договора. Изложението на основанията за допускане на касация, обаче, не съдържа обосновани твърдения и правни доводи, че този въпрос е разрешен от съда при неточно прилагане на закона. Изтъкват се основни принципи, залегнали в Конституцията и законите, че собствеността на общината и общинското имущество трябва да са в полза на териториалната общност и да се управляват в интерес на населението. Посочено е, че след смяната на собствеността е засегнат интересът на населението да ползва имотите, защото достъп до тях има само собственикът им. Изложените съображения нямат конкретно съдържание, което да налага извода, че разрешението на въззивния съд по въпроса за наличие на основанието „накърняване на добрите нрави” е несъответно на закона. Управлението на собствеността и имуществото в интерес на населението е основно задължение на общинските органи, които следва да го отстояват при своите действия, вкл. и при сключване на договори. Последващата промяна на преценката за полезността и целесъобразността на вече сключен договор, обаче, не е предвидено от закона основание за обявяване нищожност на договора. В този смисъл изтъкнатите съображения не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед неточно прилагане на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22. 11. 2011 г. по гр. д. № 266/2011 г. по жалбата на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: