4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
[населено място] ,12,11,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2487 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал. 1 т.2 вр. с чл. 248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците – Ц. В., С. Х.,предсавляваща и първата ищца като нейн законен представител , и В. Г. срещу определение № 1146 / 20.05.2014 год. по гр.д.№ 4283 / 2013 год. на САС, ГК – 1 състав, с което съдът е оставил без уважение молбите на същите страни , предявени по реда на чл.248 ГПК, както следва :
1/ С молба вх.№ 4709 е претендирано допълване на въззивно решение № 428 / 10.03.2013 год. по гр.д.№ 4383/ 2013 год. на Софийски апелативен съд,ГК,І състав,с произнасяне по изменение със същото на първоинстанционното решение от 18.06.2013 год. по гр.д.№ 11445 / 2012 год. на СГС, ГО, І отд. – 4 състав , с оглед частично уважаване на въззивната жалба на същите страни и изменение размера на уважените техни искове по чл.226 ал.1 КЗ до общата сума от 135 000 лева, при присъдена в първоинстанционното производство сума от 54 000 лева.На това основание считат, че следва да бъдат намалени и присъдените в тяхна тежест разноски за първоинстанционното производство,съобразно уважена към отхвърлена част от исковете – от 5140 лева на 3 212 лева.
2/ С молба вх. № 4710 е претендирано изменение на въззивното решение в частта по присъдени за въззивна инстанция разноски, като бъдат присъдени допълнителни 1000 лева в полза на ищците .
Жалбоподателите излагат мотиви относно дължимия начин на изчисление на присъдимите разноски за всяка от инстанциите и съобразно променения във въззивното производство изход на спора.
Ответната страна – [фирма] – е оспорвала основателността на молбите, с неотносим довод за непрекомерно присъдено й юрисконсултско възнаграждение, какъвто не е направен от ищците, както и самата противопоставяйки възражение за прекомерност на договореното за процесуално представителство в първа инстанция адвокатско възнаграждение от 8 800 лева, за всяка от ищците С. Х. и В. Г., на основание чл. 78 ал.5 ГПК .
В. съд е оставил без уважение молбата, излагайки съображения за липса на прекомерност , която касаторите оспорват да е предмет на искането им по реда на чл.248 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл. 248 ал.3 ГПК съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна .
С първоинстанционното решение са присъдени, по компенсация , разноски в полза на ищците в размер на 1500 лева и отделно – независимо от посочената в решението компенсация – разноски в полза на ответника,респ. в тежест на ищците,в размер на 5 140 лева. С първоинстанционното решение исковете са уважени до размера на 54 000 лева, при заявен общ размер от 270 000 лева. При този изход на спора, неприлагайки компенсация, дължимите за възмездяване суми – съобразявайки наличието на доказателства за тяхното разплащане, вкл. и че претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение от 5 900 лева кореспондира / незначително надхвърляйки , но съответно на фактическата и правна страна на спора / минимално определимия размер , съгласно чл.7 ал.3 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / редакция преди изм. й с ДВ бр.28 от 28.03.2014 год. / – според настоящия съдебен състав възлизат на 3600 лева за ищците и 5 208 лв. за ответника. До размера от 3 600 лева в полза на ищците първоинстанционното решение е изменено с въззивния акт.
С въззивното решение размерът на уважената част от исковете нараства до 135 000 лева, респ. е отхвърлена част от 135 000 лева. Съобразно този изход на спора, дължимите за първоинстанционното производство разноски възлизат на 9 000 лева за ищците и 3 255 лева за ответниците,като се съобрази,че своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,заплатено от ищците , ответникът не е заявил до приключване на устните състезания по делото. Както се посочи по-горе,с въззивното решение съдът е изменил първоинстанционното определение постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК,като е коригирал разноските в полза на ищците , но съответно на изхода на спора в първа инстанция,а не съобразно дължимото коригиране в съответствие с изхода на спора във въззивна инстанция . Затова и молбата на ищците за изменение на първоинстанционното решение,с намаляване дължимите от тях разноски в първоинстанционното производство, неоснователно е оставена без уважение до размера на дължима от тях в полза на ответника сума от 3 255 лева. Ищците не са се възползвали от правото си да претендират изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски в тяхна полза съразмерно на уважената част от въззивната им жалба , като по своето съдържание произнасянето на първоинстанционния съд изключва приложение на каквато и да било компенсация, независимо от упоменатото в диспозитива.
В хода на въззивното производство страните са направили разноски както следва : две от ищците – 7 200 лева адвокатско възнаграждение / доказано заплатено /,а ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение от 5 670 лева.За въззивното производство са присъдени съответно : 7 200 лева в полза на ищците , независимо от потвърждаване първоинстанционното решение за частично отхвърляне на исковете, за разликата между присъдените общо 135 000 лева и до претендираните общо 270 000 лева, както и са присъдени 1 914 лв. – в полза на ответника, като мотивите на решението не дават възможност да се прецени основанието за занижаване присъдената на ответника сума.Същата,ако би бил споделен за адекватен размера от 5670 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 / 2004 год., приложима на основание чл.78 ал.8 ГПК,възлиза на 2 835 лева. Във въззивното производство ответникът е противопоставил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за това производство, отделно от позоваването на прекомерност и по частната жалба на ищците срещу определението на първоинстанционния съд по реда на чл.248 ал.1 ГПК,относно размера на дължимото за първа инстанция адвокатско възнаграждение.Ищците – въззивници не са възразили за прекомерност на претендираното във въззивна инстанция юрисконсултско възнаграждение. При претендирания и необорен като прекомерен размер на последното, дори и без произнасяне по възражение за прекомерност на заплатеното от въззивниците – ищци адвокатско възнаграждение, дължимите за въззивна инстанция разноски, съобразно крайния резултат възлизат съответно на : 3 600 лева в полза на ищците / при неоснователно присъдени 7 200 лева,но при липса на молба за изменение на решението в тази му част, изходяща от ответника / и на 2 835 лева – в полза на ответника / при неправилно присъдени му само 1 914 лева , но отново при липса на искане за изменение на въззивното решение в тази му част от страната /. Видно от преждеизложеното , липсва основание за коригиране на въззивното решение в тази му част, по реда на чл.248 ал.1 ГПК,какъвто е и крайният,макар неаргументиран с оглед доводите на молителите , извод на въззивния съд.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1146 / 20.05.2014 год. по гр.д.№ 4283 / 2013 год. на САС, ГК – 1 състав , в частта, в която със същото е оставена без уважение молба вх.№ 4709 / 16.04.2014 год. на Ц. В.,С. Х. и В. Г. ,с правно основание чл.248 ал.1 ГПК, за допълване на решение № 428 / 10.03.2013 год. по гр.д.№ 4383 / 2013 год. на Софийски апелативен съд,ГК,І състав,с произнасяне по изменение на първоинстанционното решение от 18.06.2013 год. по гр.д.№ 11445 / 2012 год. на СГС, ГО, І отд. – 4 състав,в частта относно дължими в тежест на ищците разноски , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ДОПЪЛВА решение № 428 / 10.03.2013 год. по гр.д.№ 4383/ 2013 год. на Софийски апелативен съд,ГК,І състав със следния диспозитив :
ИЗМЕНЯВА решение от 18.06.2013 год. по гр.д.№ 11445 / 2012 год. на СГС, ГО, І отд. – 4 състав, в частта по присъдени в полза на [фирма],съответно в тежест на ищците Ц. В.,С. Х. и В. Г.,разноски за първоинстанционното производство , като намалява същите до размера на сумата от 3 255 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1146 / 20.05.2014 год. по гр.д.№ 4283 / 2013 год. на САС, ГК – 1 състав в останалата му обжалвана част .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :