О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.825
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1564/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и на [фирма], [населено място] срещу решение № 1330 от 01.11.2012 г. по т.д.№ 437/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 7 от 23.01.2012 г. по т.д.№ 76/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което на основание чл.327 ТЗ е осъден да заплати на [фирма] сумата 24 124 лв., представляваща стойност на оризова арпа по ф-ра № 041/27.08.2010 г., както и разноски по делото в размер на 2 336.38 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че сключения с ищеца рамков договор за доставка на оризова арпа отговаря на императивното изискване на чл.28 ЗСТЗ търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно да бъдат сключени в писмена форма и че нищожността в случая на този договор е преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, и то на основание, различно от порок във формата.
В изложението на основанията допустимостта на касационно обжалване е обоснована с произнасянето от въззивния съд по въпроса приложима ли е хипотезата на чл.293, ал.3 ТЗ при договор за продажба на зърно, който не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.28 З. и специална ли е последната спрямо тази по чл.293, ал.3 ТЗ, разрешен в противоречие с Решение № 159 от 02.11.2009 г. на ВКС по т.д.№ 154/2009 г., ТК, ІІ т.о. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като втори въпрос на материалното право поставя този за възможността за валидиране на сделка по реда на чл.293, ал.3 ТЗ, която е нищожна на основание, различно от порок във формата, за който се твърди, че също е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Решение № 95 от 06.7.2009 г. на ВКС по т.д.№ 663/2008г., ТК, ІІ т.о.
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 7 от 23.01.2012 г. по т.д.№ 76/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.327 ТЗ за разликата над 24 124 лв. до пълния му размер от 38 957.28 лв., както и на обективно съединения иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 8 609.55 лв. за забава в плащането на сумата 38 957.28 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа искането си за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1./ Погасява ли се по давност искането по чл.197 ЗЗД за намаление на цената чрез възражение за недостатъци; 2./ Може ли да се цени като извънсъдебно признание за размера на задължението за заплащане на цената на доставена стока отразяването на фактурата в счетоводството на купувача и в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит; 3./ Считат ли се за доказани по несъмнен начин възраженията на ответника за съществуващи недостатъци на доставената стока само с показанията на доведен от него свидетел. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поддържа по въпроса допустимо ли е съдът да определи цената по реда на чл.326, ал.2 ТЗ, когато цената е определена от страните в сключения между тях договор – противоречие с решение № 660 от 22.12.2004 г. по гр.д.№ 730/2004 г. на П., а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК счита че е налице по въпроса за начина за уведомяване на недостатъците – писмено или устно и на кого следва да се съобщи и следва ли да има удостоверително изявление.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд приел за доказано съществуването на валидно облигационно отношение между страните за доставка на оризова арпа. Изложени са съображения, че незпазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. Изложено е, че за разлика от гражданското право, при което тя настъпва независимо от поведението на страните, в търговското право неспазването на формата изисква оспорване на действителността на сделката, а в случая не е предприето нито едно действие от ответника, от което да се направи извод за оспорване на волеизявлението, а обратното – извършените от него действия по приемане на стоката, изследване на качествата й, съставянето на счетоводен документ, декларирането му пред данъчните органи налагат извода, че в качеството си на купувач е приел сключването на сделката и по арг. от чл.293, ал.3 ТЗ недействителността й е преодоляна от поведението му.
Решаващият състав споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на възражението на ответника за намаляване на цената на доставената арпа поради занижен рандеман, зависим от количеството влага и явяващ се основен елемент при определяне на цената и качеството на стоката. Доколкото тяхното определяне предполага лабораторен анализ, то според съда съставянето на кантарните бележки не е равнозначно на одобряване или неодобряване на вещта в пълен обем от страна на купувача, а до квалифицирането й на определено ниво на качество, като определянето й от вещото лице като „трето качество” не води до нейното неприемане, а до намаляване на цената. Счетено е за неоснователно възражението на ищеца за настъпила преклузия на правото на купувача по чл.197 ЗЗД, като въз основа на събраните по делото гласни доказателства е прието за установено, че представител на продавача е присъствал при вземане на лабораторните резултати, но отказал да ги получи, които негови действия според съда сочат, че последният е бил незабавно уведомен за констатирания резултат от нализа на стоката.
І. По касационната жалба на [фирма]:
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали липсата на писмена форма на сделките със зърно по чл.28 ЗСТЗ води до тяхната недействителност. В постановеното по новия процесуален ред Решение № 71/22.06.2009 г. по т. дело № 11/2009 г. на ТК, І т.о. е посочено, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и че нищожността в търговското право, произтичаща от неспазване изискването за форма на сделката, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая апелативният съд изцяло се е съобразил с даденото по поставения въпрос разрешение, като след обстойна преценка на поведението и позициите на страните е приел, че не е налице нито едно действие на ответника, от което да се направи извод, че оспорва действителността на изявлението. Противоречие с цитираното от касатора Решение № 159 от 02.11.2009 г. на ВКС по т.д.№ 154/2009 г., ТК, ІІ т.о. не е доказано, доколкото с последното въпросът за изпълнението на неформално сключената сделка за продажба на зърно не е бил поставян на обсъждане. Отделен е въпросът, че в случая между страните доставката на оризова арпа е оформена с договор, който макар и наименован като рамков, съдържа съществените елементи на търговската продажба, включително и единичната й цена.
Въпросът за недействителност на така сключения договор поради липсата на качество на търговец на зърно у ищеца не е бил обсъждан от съдилищата, тъй като се поставя за първи път с касационната жалба. При това положение той няма отношение към изхода на делото и не удоволетворява основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се преценява наличие на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ІІ. По касационната жалба на [фирма]:
Формулираните в изложението на касатора въпроси са относими към възражението на ответника-купувач за доставена му с недостатъци стока, направено с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК. Препис от същия е изпратен на касатора-ищец за предявяване на допълнителна искова молба, каквато не е депозирана от него, негов представител не се явил в първото по делото заседание при изготвяне на доклада по чл.146, ал.1 ГПК, поради което възраженията му за несвоевременно упражнени от купувача права са били преклудирани и съдилищата не са обсъждали този въпрос, поради което свързаните със срока за погасяване на възраженията на купувача въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не доказва и противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса допустимо ли е съдът да определи цената по реда на чл.326, ал.2 ТЗ, когато тя е определена от страните в сключения между тях договор. Приложеното към изложението му решение № 660 от 22.12.2004 г. по гр.д.№ 730/2004 г. на П. е без отметка за влизането му в сила. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е направено в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, каквато не е настоящата хипотеза.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което искането за допускане на въззивното решение до касация следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1330 от 01.11.2012 г. по в.т.д.№ 437/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: