ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 825
София, 14. ноември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2534 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 670/21.03.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 6327/2017, с което е потвърдено решение № 6195/29.08.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 3347/2015, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Е. Д. М., представляван от адв. Ир. В. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд и по-специално за задължението му да даде изрични указания, при въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, довело до неизяснена фактическа обстановка, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Министерството на вътрешните работи не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал иска си, че на 11.02.2015 г. при завеждането му за разпит от следствения арест в сградата на ГДКП – МВР С., в кабинета на разследващ полицай Л. П. присъствали лица с маски и пистолети, като е проведен разпит без призоваването му у без присъствие неговите адвокати, вследствие на което се е уплашил и притеснил от присъствието на лицата с маски, които го „гледали на кръв“ и му внушавали страх и ужас, тъй като присъствали през целия престой на ищеца от 14 ч. до 17,40 ч.; че вследствие отвеждането му за следствени действия без призовка и без адвокат, както и присъствието на лицата с маски за незаконни действия, е претърпял неимуществени вреди – не можел да спи, „вдигнал кръвно“ и се „поболял от стрес“, които следва да бъдат обезщетени – в размер на 50.000 лева. Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищецът, който носи доказателствената тежест не е установил по делото наличието на елементите на фактическия състав на отговорността на възложителя за непозволено увреждане: деяние; противоправност; причинна връзка между деянието на ответника и вредата; въпреки изричните указания на първоинстанционния съд, че той не сочи доказателства за тях. Представените доказателства не установяват по отношение на ищеца да са извършени твърдените от него действия на 11.02.2015 г., като няма никакви доказателства на посочената дата ищецът да е бил извеждан от следствения арест за извършване на следствени действия, като е посочено, че присъствието на лица с маски само по себе си не е противоправно действие, доколкото в определени случаи е разрешено от закона – чл. 89 от ЗМВР. Предвид изложеното, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД, тъй като липсата на противоправност в действията на служители на ответника обуславя липса на основание за ангажиране неговата отговорност, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя решението по делото, той няма претендираното значение и не е разрешен в противоречие с т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2013, в които е прието както следва: „т. 2. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства; и т. 3. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма“.
Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а по неговата допустимост – в обжалваната част. Съгласно т. 1. ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК при проверка на правилността на първоинстанционното решение, в изпълнение на задължението му служебно да определи правната квалификация на предявения иск, той посочва приложимия закон и прилага неговите императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. По отношение правилността на решението въззивният съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Неизясняването на делото от фактическа и правна страна, неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и недаването на указания, както и непълнотите и грешките в тях имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци на извършените процесуални действия е поискано да бъдат отстранени, съответно – кои процесуални действия следва да бъдат извършени във въззивното производство. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и допустимостта на обжалваното решение, но не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. Служебно въззивният съд може да промени правната квалификация като приложи императивна разпоредба на закона. В този случай той дава указания на страната за доказателствената тежест (доколкото променената правна квалификация променя и нея), както и указания, че с въззивната жалба страната не сочи или не представя доказателствата, които счита, че неправилно не са допуснати или е била лишена от възможност да посочи и представи поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстнционното производство. С въззивната жалба може да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: 1) които не са включени в доклада по чл. 145, ал. 1, т 1 ГПК, без значение кой ги твърди и кого ползват, 2) за които в доклада не са дадени указания по чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, указанията са погрешни или са дадени и на двете страни, без значение дали съдът е включил фактите в списъка на правнорелевантните факти по т. 1, или е пропуснал да ги включи и 3) за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи нито представа доказателства за тях. Тези нови доказателства са допустими, доколкото имат значение за установяване на правно релевантни факти по делото според преценката на въззивния съд.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение решение № 670/21.03.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 6327/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.