О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 14.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 351 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Г. срещу решение № 28/12.01.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 3112/2011 г. С обжалваното решение САС е обезсилил решението на Пернишки окръжен съд /ПОС/ в частта, с която е отхвърлен предявен иск от [фирма] срещу [община] за сумата 375578.38 лв. – вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в незаплащане на извършени на територията на общината действия по рехабилитация на улично осветление и подмяна на съществуващите осветители и е прекратил производството по делото по този иск. САС е потвърдил решението на ПОС в останалата му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС е предявен иск от [фирма] срещу [община] за сумата 375578.38 лв., претендирана на основание чл.49 вр.чл.45 ал.1 ЗЗД – вреди от доставка и монтаж на територията на [община] на осветителни тела. Предявен е и евентуален иск за заплащане на същата сума на основание чл.62 вр. чл.61 ал.1 ЗЗД и втори евентуален иск с правно основание чл.55 ал.1 вр. чл.59 ЗЗД, като ищецът твърди, че ответната страна се е обогатила за негова сметка от извършената рехабилитация на улично осветление и иска връщане на осветителните тела и вложените материали. Така предявените искове са във връзка с твърдени договорни отношения между страните за подмяна на улично осветление на територията на [община]. Исковете на трите посочени основания са отхвърлени от ПОС. САС е обезсилил решението на ПОС по първия иск по чл.45 вр. чл.49 ЗЗД, прекратил е производството по същия и е потвърдил решението на ПОС в останалата му част. САС е приел, че претенцията е била предмет на разглеждане по гр.д. № 821/2008 г. за същата сума /375578.38 лв./ и на същото основание /чл.49 вр. чл.45 ЗЗД/ и е отхвърлена с влязло в сила решение /№ 98/11.01.2010 г./ на ПОС – в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано. С оглед на това САС е приел, че е недопустимо повторно предявяване на същия иск на същото основание, поради което е обезсилил решението на ПОС, разглеждащ и отхвърлящ този иск и е прекратил производството по същия. САС е приел, че предявените искове на основание чл.61 ал.1 и чл.55 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу [община] са допустими, но неоснователни, препращайки към мотивите на ПОС на основание чл.272 ГПК. Прието е, че ищецът [фирма] не е извършил работата по рехабилитация на улично осветление в чужд интерес и за чужда сметка, тъй като ищецът е изпълнявал тази работа със съзнанието, че изпълнява свое задължение по сключен договор. Този договор е нищожен само поради липса на предписаната от закона форма за сключване на договорите по реда на ЗОП, но не и поради липса на съгласие. Именно с оглед на това САС е приел, че ищецът е имал съзнание, че изпълнява свое задължение. САС е приел още, че претенциите за неоснователно обогатяване са неоснователни, тъй като вложените материали от ищеца не могат да бъдат върнати – с употребата им са престанали да имат самостоятелно съществуване, а липсва претенция за заплащане на равностойността им, направена в указания от ГПК срок за допълване и пояснение на исковата молба /чл.143 ал.2 вр. чл.131 ал.1 ГПК/. Наред с това е основателно и направеното възражение за давност от ответника по тази претенция, тъй като последният приемателно-предавателен протокол е съставен на 03.08.2005 г., а исковата молба е заведена на 15.09.2010 г. и е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност. Не е налице прекъсване на същата, с оглед предявяването на претенция по предходно дело № 821/2008 г. пред ПОС, както твърди ищецът, тъй като в това производство искът не е уважен – решението на ПОС по иска по чл.55 ал.1 ЗЗД е обезсилено с решение на САС и производството по този иск е прекратено –прието е, че в случая ищецът недопустимо е изменил иск по основание и петитум, предявявайки два нови иска – р. № 321/22.06.2010 г. по гр.д. № 119/2010 г. на САС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси:
1. „Следва ли нищожният поради липса на форма договор да се кредитира като постигнато между страните съгласие или следва да се приеме, че не е годен да породи никакви правни последици?”. Така формулираният въпрос не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, каквито са и разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Направеното разграничение от САС във връзка с липсата на изискуема форма на договора по ЗОП и постигнато съгласие между страните не е с оглед преценка на действителността на договора и годността му да породи правни последици, а с оглед преценката за съзнание у ищеца, сега касатор, че изпълнява свое, а не чуждо задължение. Щом така поставеният въпрос не е обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не е необходимо установяване наличие на допълнителен критерий за селекция, а и такъв не се установява на соченото от касатора основание – чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
2. Сезирането на съда с иск спира ли /прекъсва ли/ давността в случаите, когато искът е приет за разглеждане, но обявен за недопустим и решението по него е обезсилено. Въпросът е във връзка с изхода на спора, но не е обусловил разрешението му сам по себе си с оглед посочените по-горе мотиви на САС за отхвърляне на тази претенция – влагане на материали и промяна на тяхната същност, при липса на своевременно предявена претенция за връщане на тяхната стойност и изтекла давност при направено възражение от ответната страна. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК както се поддържа от касаторът. Разпоредбата на чл.116 б.”б” изр.2-ро ЗЗД е ясна и категорична –давността се смята за прекъсната само ако искът бъде уважен. Прекъсването на погасителната давност с предявяването на иск или възражение е поставено под условие: наличие на влязло в сила решение, с което те са уважени, в какъвто смисъл е и съдебната практика /напр. р. № 610 от 09.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г., ТК, I т. о. на ВК/. В случая искът по предходно водено дело не е уважен, поради което няма основание да се приеме спиране или прекъсване на давността, както е посочил и САС. Наличието на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът не обуславя с наличие на някоя от хипотезите от тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само със желанието си за влагане на смисъл в разпоредбата на чл.116 б.”б” ЗЗД какъвто не се съдържа в нея. Твърдението за противоречиво разрешение с практика на ВКС /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/ също не се подкрепя с приложено или сочено решение на ВС или ВКС, а отново се свързва само с неприемането на крайния изход на спора и желанието за съдържание на цитираните разпоредби във връзка с давността, каквото те не съдържат.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28/12.01.2012 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 3112/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.