2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 14.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1222 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. А., с изложение на основанията за касационно разглеждане на делото подписано от адв. М. С., против въззивното решение без номер от 25 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1150 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставено в сила решение без номер от 13 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 8331 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото ответникът е освободен от длъжността “управител” и е прекратен договорът му за управление от принципала на дружеството; никоя друга институция или орган освен принципалът не може да прави преценка има ли “влошаване икономическото състояние на дружеството в резултат на действията, респ. бездействията на управителя” или не, поради което отхвърлянето на иска за заплащане на неустойка по чл. 46 от договора за управление, е неоснователно и необосновано; ответникът не е предприел действия по обжалване на решението на принципала за прекратяване на договора на посоченото основание, поради което следва да се приеме, че той е съгласен и приема решението на председателя на ДАЕЕР; волеизявлението на собственика на капитала е достигнало до ответника поради наличието на вписване в Търговския регистър на прекратяването на договора и назначаването на нов управител на дружеството. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът е разрешил съществен материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – решението на общото събрание е поставено под съмнение и съгласно виждането на съда следва да бъде доказано на какво основание е взето това решение за освобождаване на управителя на дружеството и налагане на наказание чрез търсене на неустойка; страните са уговорили в договора за управление, че при определени условия възниква потестативното право на принципала да прекрати правоотношението – при влошаване на икономическото състояние на дружеството като резултат от действието или бездействието на управителя; от изводите на съда се налага изводът, че, независимо от чл. 8 ПРУПДТДДУК правата на държавата като едноличен собственик на капитала в търговските дружества с държавно участие се упражняват от Министерския съвет или съответния ресорен министър, то взетите от тях решения следва да се доказват на какво основание са взети; ответникът е следвало да предприеме действия по обжалване на решението на принципала за прекратяване на договора му за управление по посоченото основание; с вписването в Търговския регистър на решението на принципала се счита, че волеизявлението на собственика на капитала е достигнало до ответната страна, но съдът възприел други постановки по съществения материалноправен въпрос. Представят се три определения на ВАС.
Ответникът Д. С. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. К., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че между страните е бил налице валиден договор за възлагане на управлението на дружеството-касатор по смисъла на ПРУПСДП (отм.); правото на неустойка (компенсаторна по своя характер) по чл. 46 от договора възниква при наличие на предпоставките по чл. 43, б. “в” от договора; в тежест на дружеството, твърдящо наличие на посоченото право, е да го установи при условията на пълно и главно доказване, а такова не е проведено – липсват доказателства за влошаване на икономическото състояние на дружеството, което да е резултат от действия или бездействия на ответника; липсата на елемент от фактическия състав изключва възникването на твърдяното право, поради което искът за неустойка е неоснователен, какъвто е и акцесорният иск за лихва.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане, но не по посоченото от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а по т. 3 на същия текст – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. След необходимото му конкретизиране от страна на съда следва да се приеме, че се търси произнасянето на ВКС по процесуалноправния въпрос в случай на прекратяване на договор за възлагане на управление от страна на едноличния собственик на капитала по предвидено в договора основание и обвързване на прекратяването по посоченото основание със заплащане на неустойка от страна на управителя, следва ли при спор за заплащане на неустойката дружеството да докаже осъществяването на основанието за прекратяване на договора. Представената съдебна практика не разрешава поставения въпрос, а тълкува правата на собственика на капитала на търговски дружества да предприеме различни действия, между които и освобождаването на управителя на съответното дружество, което обаче е извън обхвата на поставения правен проблем.
По конкретизирания процесуалноправен въпрос на настоящия състав на касационния съд не е известна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер на 59,50 лева, които са внесени.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 25 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1150 по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: