3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 27.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 78/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Славчева Н. М. от [населено място] срещу определение № 605 от 17.11.2011 г. по в.т.д. № 267/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 214 от 04.10.2011 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Д. Славчева Н. М. молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдът е приел, че до приключване на последното по делото заседание молителят не е представил списък на разноските и съгласно чл. 80, изр. 2 ГПК не може да иска изменение на решението в тази му част.
Определението е обосновано и законосъобразно.
Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключването на устните състезания в съответната инстанция, като се представи документ удостоверяващ, че разноските са направени. С оглед на така формулирания текст от закона, законосъобразно въззивният съд е приел че жалбата е недопустима. В заседанието, в което е приключило производството пред въззивната инстанция, частната жалбоподателка е заявила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила списък на направените такива съобразно изискването на чл.80 ГПК. С въззивното решение съдът е присъдил разноски по компенсация съобразно уважената част от иска. Неизпълнението на задължението по чл.80 ГПК погасява правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, т.е. представянето на списък за разноските се явява е процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.248 ГПК.
Необоснован се явява и наведеният довод, че основанието на искането стои в чл. 247 ГПК, тъй като при изчисляване на разноските е била допусната явна фактическа грешка. В мотивите на определение № 605 от 17.11.2011 г., постановено по в. т. д. № 267/2011 г. на Русенски окръжен съд е посочено, че [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1036 лв. С диспозитива на определението е присъдена същата сума – 1036 лв. разноски. Ето защо не е налице твърдяното несъответствие между действителната воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на определението.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 605 от 17.11.2011 г. по в.т.д.№ 267/2011 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: