4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София, 29.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2528 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез изпълнителен директор Й. С. Василева срещу определение № 1057 от 12.05.2014г. по ч. гр. дело № 193/2014г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], поради нарушение на закона и необоснованост. Поддържа становище, че съдът не е съобразил обстоятелството, че частният жалбоподател е собственик на имота, който съдът с определението от 29.03.2011г. е указал на синдика да осребри и за който има издадено постановление за възлагане.
Частният жалбоподател релевира доводи за незаконосъобразност на двете публични продажби, тъй като първата продажба е проведена въз основа на невлязъл в сила съдебен акт, а втората продажба е обявена и проведена в нарушение на чл. 717, ал. 2 ТЗ, тъй като синдикът не е получил разрешение за нея. Поддържа, че постановената на 29.03.2013г. върху молба вх. № 25560/05.03.2013г. резолюция, с която се разрешава продажбата на недвижимите имоти, представлява съдебен акт по смисъла на чл. 717, ал. 2 ТЗ, който е недопустим на няколко посочени в частната жалба основания. В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на разрешението за продажба на процесното имущество, тъй като същото не е част от масата на несъстоятелността и разпоредбата на чл. 614, ал. 1, т. 2 ТЗ не може да намери приложение по изложени съображения. Частният жалбоподател прави оплакване за нищожност и незаконосъобразност на разрешението на съда за първата продажба по реда на чл. 717, ал. 2 ТЗ, а по отношение на продажбата по чл. 717ж ТЗ твърди, че липсва разрешение на съда.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. оспорва частната жалба и поддържа становище, че въззивният съд законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 717з, ал. 3 ТЗ, а доводите в частната жалба срещу законосъобразността на постановлението за възлагане са извън предмета на спора за допустимостта на частната жалба.
Ответниците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/ В. Л. Г. не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частна жалба на [фирма] с вх. № 129380/15.11.2013г. по описа на СГС срещу постановление за възлагане № 61 от 01.11.2013г. по гр. дело № 1040/2002г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-3 състав и прекрати производството по делото в тази част, въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като не е подадена от активно легитимирано лице. Съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че [фирма] не е участвало в проведения на 03.10.2013г. търг, във връзка с който е издадено обжалваното постановление за възлагане, поради което не може да обжалва същото. Въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 717з, ал. 3 ТЗ, с която изчерпателно е определен кръгът на лицата, активно легитимирани да обжалват постановлението за възлагане – участвалите в търга и длъжникът.
Определението е правилно. За да бъде допустима частната жалба по чл. 717з, ал. 3 ТЗ, е необходимо да бъде подадена от активно легитимирано лице, имащо право на обжалване. Посочената правна норма регламентира лицата, имащи право да обжалват постановлението за възлагане. В конкретния случай частната жалба е подадена от лице, което не е от кръга на лицата по чл. 717з, ал. 3 ТЗ – не е участник в публичната продан и не е длъжник.
Твърдяното от частния жалбоподател право на собственост върху имота, който съдът с определението от 29.03.2011г. е указал на синдика да осребри и за който има издадено постановление за възлагане, не предоставя право на жалба срещу постановлението за възлагане и активна правна легитимация по смисъла на чл. 717з, ал. 3 ТЗ. Третото лице, което твърди, че е собственик на имота, за който е издадено от съда разрешение за публична продан, не е от категорията на лицата, посочени в чл. 717з, ал. 3 ТЗ, поради което правилно въззивната инстанция е направила извод за процесуална недопустимост на жалбата срещу постановлението за възлагане.
Релевираните в частната жалба доводи за незаконосъобразност на двете публични продажби, за недопустимост на съдебния акт по чл. 717, ал. 2 ТЗ от 29.03.2013г. върху молба вх. № 25560/05.03.2013г., с който се разрешава продажбата на недвижимите имоти, за незаконосъобразност на разрешението за продажба на процесното имущество, тъй като същото не е част от масата на несъстоятелността и разпоредбата на чл. 614, ал. 1, т. 2 ТЗ не може да намери приложение, за нищожност и незаконосъобразност на разрешението на съда за първата продажба по реда на чл. 717, ал. 2 ТЗ и липса на разрешение на съда за продажбата по чл. 717ж ТЗ са неотносими към допустимостта на частната жалба срещу постановлението за възлагане. Посочените доводи имат значение за правилността на постановлението за възлагане, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1057 от 12.05.2014г. по ч. гр. дело № 193/2014г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.