О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София _30.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №207/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. А., град В., и П. „К”/ в ликвидация/, с. Л., подадена от пълномощника им адвокат М, срещу решение №653 от 30.10.2009 г. по гр. дело №316/2009 г. на
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси за това дали актът за държавна собственост е констативен и само констатира, че по силата на определено основание държавата е собственик на имота или е конститутивен и създава право на собственост, както и дали ветеринарната лечебница попада в обектите по чл.24, ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ. Първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а вторият е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решение №1912/2002 г. по гр. д. №1602/2001 г. на ВКС, IV г.о. и ТР№2 от 25.06.1996 г. по гр. д. №2/96 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Държавата, представлявана от областния управител на В. , и Националната ветеринарномедицинска служба, град С., не са заявили становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №154 от 04.02.2009 г. по гр. д. №15/2008 г. на В. районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на касаторите, че държавата, представлявана от областния управител на В. , преупълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е собственик на сграда – ветеринарна лечебница, на два етажа със застроена площ от 167 кв.м., построена в поземлен имот №000126 в землището на с. Л. и Е. В. А. е осъдена да предаде владението на имота. Въззивният съд е приел, че исковете са основателни, защото процесната ветеринарна лечебница е публична държавна собственост, тъй като е предоставена за ползване на Националната ветеринарномедицинска служба въз основа на разпореждане на МС. Ето защо с продажбата на имота от П. „К”/в ликвидация/ на Е. В. А. не е прехвърлено правото на собственост. ЗК”К” не е придобила имота по силата на договор от 1994г., сключен с ЛС на ТКЗС, тъй като през 1993г. със заповед на министъра на земеделието е наредено на основание РМС №332 вр.чл.59 ППЗСПЗЗ ветеринарните лечебници да се изключат от имуществото на ТКЗС преди разпределянето му в дялове и да се предоставят ветеринарните лечебници безвъзмездно за ползване на НВМС и поделенията в страната.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №653 от 30.10.2009 г. по гр. дело №316/2009 г. на nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/. С. ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Позоваването на ТР№2/1996г., ОСГК също е неотносимо, тъй като не се сочи конкретен въпрос, третиран в противоречие с това тълкувателно решение. С оглед на това следва да се приеме, че не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №653 от 30.10.2009 г. по гр. дело №316/2009 г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.