3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
[населено място] ,12,11,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2426 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] , О. В. Л. и А. Ю. Л. против определение № 172 / 29.05.2014 год.пор ч.гр.д.№ 130 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същите страни против определение от 24.03.2014 год. по гр.д.№ 2144 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд. С последното, предвид представено от страните по спора, с предмет иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключен между същите предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,доказателство за сключване на окончателния договор в нотариална форма, съдът е приел последващо отпаднал правен интерес от иска , поради което и с оглед липсата на положителна процесуална предпоставка за водене на делото е прекратил производството на това основание.Предходно на прекратяването е отказал одобрение на съдебна спогодба със съдържание за постигнато от страните съгласие по предмета на спора,предвид сключения окончателен договор в нотариална форма и отказ от всички претенции, които имат или биха могли да имат във връзка със сключения предварителен договор, като е счел, че изповядването на сделката в нотариална форма разрешава правния спор и не предполага възможност за сключване на съдебна спогодба със същия предмет.Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение , с довода , че съдът не е съобразил правните последици на извънсъдебната спогодба,спрямо тези на съдебната спогодба, скрепяващи разрешението на предмета на спора със сила,аналогична на силата на пресъдено нещо,от което страната всякога има правен интерес.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК ,от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване,като преграждащ хода на исковото производство на различно от претендираното от жалбоподателите – страни в същото – основание.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателите са поставили следния въпрос : Възможно ли е да се одобри съдебна спогодба , след като страните вече са се споразумели извънсъдебно ? Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , с твърдение за противоречие на въззивното с определение № 215 / 20.02.2014 год. по т.д.№ 88 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд, както и с позоваване на хипотезата на чл .280 ал.1 т.3 ГПК.Цитирано е , без изрично позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, противоречие с мотиви на решение, постановено по реда на чл.290 ГПК – № 166 / 11.09.2013 год. по т.д.№ 822 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС . Последното, обаче , е по процесуално правен въпрос относим към допустимостта на иск по чл.226 КЗ и напълно неотносимо към обосноваване на допълнителен селективен критерий в тази хипотеза . Определение № 215 / 20.02.2014 год. по т.д.№ 88 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд от своя страна е постановено в правен спор , имащ за предмет осъдителен иск за присъждане на парична сума по облигационно правоотношение между страните,поради което липсва изискуемия обективен идентитет,в относимите за отговор на идентичен правен въпрос факти , релевантни каквито в настоящия случай са : сключването на окончателен договор за покупко-продажба в изискуемата от закона нотариална форма , с което по същество не се сключва извънсъдебна спогодба,уреждаща чрез взаимни отстъпки предмета на спора,а се постига целения с конститутивния иск правен резултат и то с правни последици, идентични на тези на постановеното в производството по реда на Глава ХХХІ на ГПК съдебно решение, по същество заместващо именно нотариалната форма на сделката.Затова и решаващият мотив на въззивния съд е междувременно отпаднал правен интерес от воденето на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД,с оглед което и предвид качеството му на задължителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните – недопустимост на производството.В този смисъл, извън пълната неадекватност на сочените допълнителни селективни критерии, изначално непокриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е поставеният въпрос.Отговор на същия не е обосновал решаващите мотиви на въззивния съд за отказа за одобряване на съдебна спогодба и прекратяване на производството на различно от това по чл.234 ГПК правно основание .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 172 / 29.05.2014 год.по ч.гр.д.№ 130 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :