1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр.София, 14.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3065/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 695 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 687/ 2019 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 16821/ 2018 г., по предявените срещу жалбоподателката от Н. Й. Й. искове, квалифицирани по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС, е развален договорът, сключен на 29.04.2008 г. с нотариален акт № … , нотариално дело № 235 от 29.04.2008 г. на нотариус рег.№ ***, с който Й. К. Й. прехвърлил на Д. К. М. недвижим имот (самостоятелен обект в сграда с идентификатор … , разположен на седми етаж в сграда № **, построена в поземлен имот с идентификатор … , с административен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0), срещу поето задължение от страна на Д. М. да гледа и издържа пожизнено прехвърлителя, което задължение да изпълнява лично, а при невъзможност с помощта на трето лице, като му осигури необходимите грижи и битово обслужване, прегледи и консултации при лекари, лекарства и всичко необходимо, свързано с лечението му; Н. Й. Й. е признат за собственик на гореописания имот, а Д. К. К. е осъдена да му го предаде, както и да заплати разноските по делото.
Жалбоподателката повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на въззивния съд, когато отменя обжалван пред него акт и постановява нов по същество на спора, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да отрази в мотивите на акта си процесът на формиране на вътрешното му убеждение относно правнорелевантните факти и приложимия закон; за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства и за възможността да игнорира част от доказателствения материал, без да изложи мотиви защо; за задължението на съда да изложи мотиви по всички възражения на страните, да обсъди събраните по тяхно искане и във връзка с доводите им доказателства, да направи преценка на всички релевантни за спорното право факти и да посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други – за неустановени; какъв е обемът на дължимата грижа по сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и зависи ли той от потребностите на кредитора, възможностите му да се справя сам и възможностите на длъжника; могат ли наследниците на кредитор по такъв договор да искат развалянето му, ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен. Според жалбоподателката, въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС).
Ответната страна Н. Й. оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и съобразено с практиката на ВКС, без да взема конкретно становище по наличието на претендираните основания за достъп до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че на 29.04.2008 г. бил сключен договор, с който праводателят на ищеца – Й. Й. – прехвърлил на Д. М. процесния имот срещу поето задължение от нейна страна да гледа и издържа пожизнено прехвърлителя. Й. Й. починал на 23.01.2018 г. в [населено място], като оставил за единствен наследник по закон син – ищеца Н. Й.. Преди смъртта си прехвърлителят страдал от онкологично заболяване и хипертонична болест ІІ степен, с експертно решение на ТЕЛК – Варна му била определена 97 % степен на увреждане без чужда помощ поради злокачествено образувание на бронхите и белия дроб. Получавал месечна добавка за социална интеграция в размер на 9,75 лева за транспортни услуги и 9,75 лева за диетично хранене и лекарства. На 20.07.2016 г. взел кредит в размер на 1 000 лева при срок на издължаване 18 месеца. Нуждаел се от постоянни грижи, предвид констатираното в миналото наличие на депресивно състояние, затруднена ориентация в околната среда поради нарушение в зрението и двигателен дефицит от заболявания на опорно-двигателната система. Й. Й. и Д. М. живеели заедно преди смъртта на първия на семейни начала в процесния имот. През месец октомври 2017 г. Д. М. заминала в чужбина за шест месеца. След заминаването й тя контактувала с Й. чрез телефонни обаждания, но от един момент насетне той престанал да отговаря. Тя помолила своя позната да предприеме издирването му, междувременно такива мерки взел и ищецът по делото, който бил уведомен от свои родственици, че от известно време нямат връзка с баща му. В резултат на издирването Й. Й. бил открит мъртъв в апартамента си на 23.01.2018 г., като трупът бил в напреднал стадий на разложение. Ищецът организирал погребението му, а когато ответницата се завърнала в България, то било вече приключило. При тези фактически установявания въззивният съд намерил, че предявеният конститутивен иск за разваляне на договора е основателен. Наличните заболявания у прехвърлителя по този договор, засягащи дихателната, сърдечно-съдовата, централната нервна, зрителната и дихателната системи, са налагали поотделно и в своята съвкупност специални грижи във връзка с всяко от тях. Въпреки състоянието на Й. Й., за което Д. М. е знаела, тя е предприела пътуване извън страната за период около 6 месеца. Съдът посочил, че с това си поведение ответницата самоволно е прекъснала грижите си за прехвърлителя, без да докаже твърденията си, че е изпълнявала поетите по договора задължения чрез трето лице. Щом от края на месец октомври 2017 г. ответницата е напуснала територията на страната и е преустановила изпълнение на задълженията си по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, тя е в неизпълнение до смъртта на Й. Й. през месец януари 2018 г. С оглед този му извод, съдът отказал да обсъжда наведените доводи за изпълнение от Д. М. на задълженията й преди заминаването й в чужбина, като посочил допълнително, че ирелевантно за спора се явява обстоятелството дали е заминала извън страната със съгласието на прехвърлителя. Неизпълнението съдът счел за значително с оглед интереса на кредитора, поради което приел, че искът за разваляне на договора е основателен. За основателна била счетена и ревандикационната претенция на ищеца, който бил признат за собственик на имота, а ответницата – за негов владелец без правно основание.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора правни въпроси обуславят обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По процесуалноправните въпроси тази практика приема, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (срв. решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него). Въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност и за да се произнесе по спорния предмет е длъжен да извърши собствена преценка на фактическия и доказателствен материал, която трябва да намери израз в мотивите на решението му. Той дължи произнасяне по правния спор в рамките, очертани от ищеца с изложението и петитума на исковата молба и от доводите и възраженията на ответната страна. Доводите и възраженията на страните трябва да бъдат обсъдени и на тях да бъде даден отговор в мотивите на постановения акт, с който спорът се разрешава по същество (решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о., решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/ 2014 г., ІV г.о. и посочените в него предходни актове). Тази практика е съобразена при постановяване на обжалвания акт.
Установената практика е съобразена и при разрешаването на материалноправните въпроси. Според нея, при извършено срещу бъдещи издръжка и грижи прехвърляне на недвижим имот, когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя, не е известно нито какъв е обема на дължимата от приобретателя престация, нито продължителността на времето, през което ще трябва да се предоставя. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част (решение № 88/ 16.04.2013 г. по гр.д.№ 528/ 2012 г., ІV г.о.). Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/ 2009 г., ІV г.о.). Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително (решение № 818/ 07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/ 2009 г., IV г.о.). Тази практика също е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 695 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 687/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: