ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 826
София, 25.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1134 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Ч. като процесуален представител на С. Г. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд /Д./ от 15.ХІІ.2014г. по в.гр.д. № 743/2014г.
Ответникът по касационната жалба Д. з. и. Г. Т. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат В.К. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 15.ХІІ.2014г. Д. след връщането на делото от ВКС /приел за неоснователно твърдението за незаконност на уволнението поради неспазване на закрилата по чл.333 ал.4 КТ/ за ново разглеждане от друг състав /който да се произнесе по всички останали основания за незаконност на уволнението, посочени от ищеца – за липса на реално съкращение и за законност на извършения подбор/ е отменил решението на РС Генерал Тошево от 19.Х.2012г. по гр.д. № 259/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от С. Г.Р. срещу Д. з. и. /Д./ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че Д. е структурно звено на С. а.– юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието, чишято обща численост на персонала е определена с приложение към чл.2 от ПМС № 29/2012г., от които на Д. Управителният свет е разпределил 300 бройки /при заварени 330 преди изменението на посоченото ПМС/; установено е реално съкращение от 18.ІV.2012г. на единствената длъжност при ответника „главен зоотехник”, заемана от ответника; функцията по ръководството, включена в длъжността, е поета от директора на Д., поначало с трудови функции в областта на контрола върху дажбите на животните и разхода на фураж /само за говедата/ е натоварен служител на длъжност „бригадир говедовъдна ферма”; възложената на главния зоотехник дейност е по естеството си ръководна, организация на работата в сектор „Животновъдство”, а в новото щатно разписание няма служител на длъжност от класа на ръководителите, към когото да могат да преминат ръководните /най-важната част от трудовата дейност/ функции на главния зоотехник. Заемащият длъжност „бригадир говедовъдна ферма” организира отглеждането на говеда, докато главния зоотехник ръководи работата в целия сектор „Животновъдство” по отглеждане на животни, състоящ се от говедовъдна и овцеферма /запазени структурни звена на Д./, лечебница и фуражен цех. Заемащите длъжност „ветеринарен лекар” и „ветеринарен техник, овцеферма” се занимават с по-тясната от отглеждането дейност – по опазване здравето на животните, съответно с манипулации по лечение на болните животни, само в овцефермата. При съществените различия в предмета на възложените ръководни функции на „бригадир” и „гл.зоотехник” и заради различията по съдържание на функциите на „гл.зоотехник”, на „ветеринарен техник” и „ветеринарен лекар” работодателят не е дължал извършването на подбор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на С. Г.Р. се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. за приложението на чл.294 ал.1 ГПК относно изпълнението на указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда /ВКС с отменителното решение указал въззивният съд да се произнесе по законността на извършения подбор, а имало само мотив за липсата на задължение за работодателя да извършва такъв/; 2. задължителен ли е подборът между служители, изпълняващи идентични функции, независимо от наименованието на длъжността им /в слбучая имало пълен идентитет на трудовите функции на „бригадир говедовъдна ферма” и на „гл.зоотехник”/ – сочат се решения на състави на ВКС; 3. задължителен ли е подборът при извършено уволнение поради съкращение на част от щатните бройки, когато останалите щатни бройки са с друго наименование; 4. извършено ли е и в кои случаи реално съкращаване на щата при структурна реорганизация на предприятието /длъжността не била съкратена, извършена била вътрешна реорганизация, било налице дублиране на част от функциите на „гл.зооинженер” и „бригадир”, за последната се изисквало по-ниско образование и включвала по-голямата част от функциите на „гл.зооинженер”, подбор е следвало да бъде извършен, за да остане на работа служителят с по-висока квалификация и ниво на справяне с работата, което работодателят указал за всички съкращавани длъжности/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първия поставен от касатора въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като въззивният съд се е произнесъл по останалите основания за незаконност на уволнението, релевирани в исковата молба, което именно е послужило като основание за отмяна от ВКС на първото въззивно решение и какъвто е смисълът на дадените му от него указания.
Вторият поставен от касатора въпрос е неотносим към решаващият извод, че не е налице идентичност между длъжността на ищеца и останалите сравнявани длъжности, в частност тази на „бригадир говедовъдна ферма”. В тази връзка следва да се отбележи и че ищецът в исковата си молба сочи, че неговата длъжност е била „единствена и му е било вменено да ръководи в методично и организационно отношение работните групи в сектор „Животновъдство”.
В атакуваното решение няма формиран извод и за това дали се дължи извършване на подбор при съкращение на част от щатните бройки, когато останалите щатни бройки са с друго наименование на длъжността. С оглед на това и поставеният за разрешаване трети въпрос е неотносим към изхода на делото.
И последният поставен от касатора въпрос е неотносим към спора, тъй като преценка и извод дали е налице съкращение при структурна реорганизация на предприятието въззивният съд не е правил и не е обосновал в атакуваното решение. Въпросът е неотносим и с оглед обосновката му, касаеща длъжност „гл.зооинженер”, каквато не е предмет на спора по делото.
Останалите релевирани в изложението съображения на касатора, които са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които може да бъдат преценявани от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 650лв. разноски – възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 16.І.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГО, № 446 от 15.ХІІ.2014г. по гр.д № 743/2014г.
ОСЪЖДА С. Г. Р. от [населено място] да заплати на Д. З. И. [населено място] 650лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: