Определение №826 от 3.12.2019 по гр. дело №4303/4303 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 826

гр. София, 03.12.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4303 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. С. К. срещу решение от 02.08.2019г. по в. гр. дело № 982/2019г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, 2 въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 952 от 24.04.2019г. по гр. дело № 8454/2018г. на Бургаски районен съд /БРС/ и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу СУ “Константин Петканов“, гр. Бургас, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца К., извършено със заповед № ЛС-02-1/18.09.2018г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответното предприятие: „общ работник“ и за осъждане на ответника – работодателя да заплати на ищеца сумата 3 848.14лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода: 18.11.2018г.-10.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Касаторът-ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон досежно направения решаващ извод, че от значение за законността на процесното уволнение е посоченото правно и фактическо основание в заповедта за уволнение, а не основанието в предизвестието за прекратяване, отправено от работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.При прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие и при посочени различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта за уволнение кое е основанието, от значение за настъпване на конститутивния ефект на прекратяването и за неговата законност; кой е правнорелевантния момент към който се преценява законността на уволнението – датата на предизвестието или датата на заповедта за уволнение и обуславя ли противоречието в основанията, посочени в предизвестието и в заповедта за уволнение, незаконност на уволнението?, по които сочи разрешаването им в противоречие с решение №62/01.04.2014г. по гр.д. № 4370/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., с решение № 94/28.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г. на ВКС, ІV г.о., с решение № 462/17.06.2010г. по гр.д.№789/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., с решение № 264/10.06.2015г. по гр.д.№1222/2015г. на ВКС, ІV г.о., с решение № 559/09.07.2010г. по гр.д. № 650/2009г. на ІV г.о., с решение № 402/21.10.2011г. по гр.д. № 721/2011г. на ВКС, ІV г.о., с решение № 416/03.12.2013г. по гр.д. № 1844/2013г. на ВКС, ІV г.о. и с решение № 53/16.03.2012г. по гр.д. № 854/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., и 2. Може ли да се прекрати едностранно от работодателя трудово правоотношение с работник или служител – пенсионер по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, ако правото на пенсия за прослужено време и старост е придобито преди възникване на трудовото правоотношение?, по който навежда разрешаването му в противоречие с решение № 884/26.07.2010г. по гр.д. №381/2009г. на ВКС, с решение № 838/17.12.2010г. по гр.д. № 1739/2009г. на ВКС, ІV г.о. и с решение № 542/09.06.2009г. по гр.д.№ 256/2009г. на ВКС, ІV г.о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага каквито и да било обстоятелства в тази връзка.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковия процес/ – СУ “Константин Петканов“, гр. Бургас, подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебно – деловодните разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не са налице релевираните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, че ищецът е заемал по процесното трудово правоотношение длъжността „общ работник“ в ответното училище, като на 17.09.2018г. на работника е връчено двумесечно предизвестие за прекратяване на безсрочния трудов договор с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и без посочване на фактическо основание за прекратяването. Въз основа на горепосоченото предизвестие, според Бургаски окръжен съд, е издадена от работодателя на 18. 09. 2018г. заповед № ЛС-02-1, връчена на ищеца на 25.09.2018г., с която процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, считано от 18.11.2018г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още преди сключването на процесния трудов договор. Анализирайки съдържанието на предизвестието за прекратяване и на заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение, както и приетите гласни доказателства, въззивният съд е заключил, че макар като правна норма за процесното уволнение да е посочен чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през времетраенето на трудовия договор/, фактическото основание, изписано и като текст в заповедта за уволнение, е чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ / пенсиониране преди сключването на трудовия договор/. Последното е установено по несъмнен начин от гласните доказателства, че е узнато от ищеца при предварителните разговори с директора на училището, предхождащи връчването на предизвестието и заповедта за прекратяване, поради което решаващият съд е счел, че към релевантния момент – връчване на предизвестието за прекратяване, работникът е знаел и съзнавал действителното фактическо основание на своето уволнение. Позовавайки се на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, въззивният съд е намерил, че несъответствието в заповедта за уволнение между цифровото изражение /чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ/ и текстовото описание /придобито в минало време право на пенсия/ не обуславя незаконност на процесното уволнение, тъй като меродавно е текстовото описание, което е достатъчно индивидуализирано, за да е налице яснота у работника досежно фактите, на които се основава уволнението му. Подчертал е, че действителното основание за прекратяване /чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ/ е узнато и съзнавано от ищеца към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на работодателя, при което работникът не е бил поставен в положение на неизвестност и неяснота срещу какво основание да се брани. Поради изведената законност на процесното уволнение е отхвърлил като неоснователни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Формулираните от касатора въпроси не осъществяват общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като не са от значение за крайния изход на конкретния спор.
Въззивният съд е изследвал фактическото основание за прекратяване на процесния трудов договор, като го е извел от текстовото описание на основанието в заповедта за уволнение и от действителното основание за прекратяването, за което работодателят е уведомил работника си, а последният добре го е разбрал, преди и към момента на връчване на предизвестието за прекратяване. Следователно решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение не са базирани на различни или противоречащи си основания в предизвестието за прекратяване и в заповедта за прекратяване на трудовия договор, респективно на произволно възприемане на едно от тези основания като действителното основание за уволнението. Установено е несъответствие между цифровото и текстово описание на уволнителното основание, като то е анализирано изцяло в съответствие с безпротиворечивата практика на ВКС по чл. 290 ГПК, част от която е цитирана във въззивното решение. Що се отнася до въпроса за правнорелевантния момент, към който се преценява законността на едно уволнение, той не е формулиран по начин, по който отговорът му би бил от значение за изхода на конкретния спор. Освен това въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, като е изследвал действителното правоотношение между страните към релевантния момент – момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, посочвайки че тогава и двете страни са знаели, че основанието за прекратяване е това по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Последният въпрос на касатора също няма обуславящо значение за изхода на конкретното дело. Въззивният съд е приел като основание на процесното уволнение не чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а действителното фактическо основание – чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, при което именно придобитото преди сключването на трудовия договор право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съставлява уволнителното основание. Неосъществяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за изключване на касационния контрол, без да е необходимо обсъждането на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Не е налице и наведената бланкетно очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване. Като самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. Квалифицирани пороци на въззивното решение от категорията на горепосочените не са осъществени.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 900 лв. – хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, платен с договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019г..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.08.2019г. по в. гр. дело № 982/2019г. на Бургаски окръжен съд, 2 въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2 – адв. Т. С. – Ш., да заплати на СУ “Константин Петканов“, с адрес: гр. Бургас,[жк], сумата 900 /деветстотин/ лева – съдебно-деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top