4
гр. д. № 1436/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 826
София, 03.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1436/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 3350/08 г. СГС е оставил в сила решение от 07.08.2008 г. по гр. д. № 12799/07 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от Н. И. Н., М. И. Л., И. Й. Н. и А. Й. Й. срещу Е. и Г. Т. ревандикационен иск за поземлен имот № 1135 от кад. листове 683 и 684 по плана на [населено място] от 1950 г. в м. „С.”, а понастоящем м. „Лъката”, кв. Малинова Долина.
Срещу решението в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК е подадена касационна жалба от ищците с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Относно основанието за допускане касационна проверка е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, е мотивирано с това, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за обсъждането на доказателствата поотделно и в тяхната взаимна връзка в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са решения на тричленни състави на ВКС, първите три от които са постановени преди влизане в сила на ГПК. Второто основание се мотивира с твърдението, че постановеното решение би имало значение и за точното прилагане на закона, като не се посочва на кой закон или правна норма.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
От ответникът Е. Т. е постъпила касационна жалба срещу въззивното решение в частта за разноските. Твърди се че изводите на съда, че не са представени доказателства за направените разноски и че те са действително платени е необоснован.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, от фактическа страна, че в полза на ищците е възстановено правото на собственост на описания имот с решение № 1946 от 23.03.1993 г.
Същият имот е бил възстановен с решение № 873 от 03.10.1994 г. на ОСЗ Д., при СО-район В. и на наследниците на Д. П. – С. М., Р. Н., С. Ч. и Е. Т.. Въз основа на решението те са се снабдили с констативен нот. акт за собственост, в който имотът е описан с пл. № 1441 по кад. листове 683 и 684 по неодобрения кадастрален плана на [населено място] от 1994 г., след което са го продали на ответниците по иска Т. ( н. а. № 82, т. ІІ, н. д. № 487/1998 г.). Преди продажбата през 1997 г. ОСЗ е постановила друго решение по заявлението на праводателите на ответниците с № 2304 от 15.12.1997 г., с което е отменила първоначалното на основание явна фактическа грешка. С решението е отказано възстановяване на имот № 1135 от к. л. 684 по плана от 1950 г. поради липса на доказателства за собственост.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че второто решение издадено от ОСЗ по искането на праводателите на ответниците, с което е отказано възстановяване на заявения имот, е нищожно, тъй като административния орган не може сам да отменя постановеното от него решение. Не е било налице и материалноправна предпоставка за поправката му поради явна фактическа грешка, тъй като такава не е установена. Приел е, че първоначалното решение № 873 от 03.10.1994 г. ги е легитимирало като собственици на имота и сключеният договор за продажба е породил транслативно действие. Не е обсъдил доводът за придобиване на имота и на основание добросъвество давностно владение осъществявано от датата на сключване на договора – 12.02.1998 г. до предявяване на иска на 01.06.2007 г.
Намерил е също така, че по делото не е установена идентичност между възстановения на ищците имот № 1135 по плана от 1950 г. и възстановения на ответниците имот индивидуализиран по неодобрения кадастрален план от 1994 г.
Процесуалният въпрос решен от съда за преценката на доказателствата е разрешен в съответствие практиката на ВКС. Не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК решенията на тричленни състави постановени при действието на ГПК. Формулираният процесуален въпрос е разрешен в съответствие с възприетото в решение от 17.05.2010 г. по гр. д. № 4719/08 г., поради което не е налице визираната първа предпоставка за допускане до касационна проверка на въззивното решение.
При постановени две решения на ОСЗ за възстановяване на един и същи имот на различни правоимащи лица, решаващият въпрос за изхода на спора е бил този за принадлежността на правото на собственост върху имота към минал момент – този на внасянето му в ТКЗС. Той е останал неразрешен поради непредявяване на установителен иск за това. Касаторите считат се легитимацията им на собственици не е оспорена, тъй като постановените решения за възстановяване на имота в полза на наследниците на Д. П., праводатели на ответниците) са създали само правна привидност, че те са собственици на имота. Това твърдение не намира опора в закона. Валидното позитивно решение на ОСЗ поражда правни последици и е задължително по отношение на всички. Оспорването му става по исков ред, в който може да се установи дали правото на собственост е принадлежало на лицата или наследодателят им, на който е възстановено.
Не следва да се допуска касационна проверка на решението и по втората въведена предпоставка.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК. В изложението на касационната жалба е направено формално позованане на тази предпоставка, което препятства възможността да се извърши преценка дали тя е налице.
По жалбата на Е. Т.:
Жалбата, която по своята правна природа е частна жалба, е неоснователна.
В последното проведено открито съделбно заседание на 01.10.2009 г., в което са приключени устните състезания и е даден ход на делото по същество, повереникът на касатора не е представил доказателство за направени разноски за адвокатска защита за тази инстанция и не е направил искане за заплащането им. Доказателство за сключен договор за правна помощ е представен на 08.10.2009 г. с писмената защита, но в договора не е отразено уговореното възнаграждение да е платено. При тези данни изводът на съда, че в полза на касатора не следва да се присъждат разноски за въззивното производство е обосновано. Касационната жалба следва да се остави без уважение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 3350/08 г. Софийски градски съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 3350/08 г. Софийски градски съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Е. Т. за присъждане на разноски за правна помощ за въззивното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: