5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр. София, 08.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1257 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Боян Б. Ц. срещу решение № 112 от 28.06.2011г. по в. гр. дело № 193/2011г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 272 от 07.01.2011г. по гр. дело № 191/2010г. на Районен съд Златоград и ищецът е осъден да заплати на ответника Б. В. М. разноски за въззивното производство в размер 600 лв. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Б. В. М. установителен иск за съществуване на вземането срещу ответницата в размер 11 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.02.2010г., 31,29 лв. – изтекли лихви за периода от 17.02.2010г. до 26.02.2010г. и разноски по делото в размер 1 425 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 183/05.03.2010г. по ч. гр. дело № 59/2010г. на Районен съд Златоград.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК: 1/ Какви са последиците от липсата на точен и пълен доклад по чл. 146 ГПК, какво следва да бъде съдържанието на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 ГПК и в каква степен на конкретност съдът следва да укаже подлежащия на доказване факт, свързан с предаването и получаването на заемната сума, предвид обстоятелството, че в договора за заем е уговорено същият да служи за разписка, удостоверяваща предаването и получаването на заемната сума, както и предвид това, че при спор относно дължимостта на сума, за която се твърди, че е дадена в заем, доказателствената тежест за предаване на заемната сума е на страната, която се позовава на сделката; 2/ когато не са изпълнени задълженията по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 ГПК и не е указано от първоинстанционния съд кои права и кои обстоятелства се признават, кои твърдени от ищеца обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените от него факти не сочи доказателства, неуказаните за доказване факти преклудират ли се или могат да бъдат събирани доказателства за тях във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК; 3/ допустимо ли е да се установяват със свидетелски показания обстоятелства, касаещи явяването на заемател пред нотариус и полагането от негова страна на подпис под договор за паричен заем, чиято стойност е над 5 000 лв. /чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК/; 4/ съставлява ли амбулаторния лист доказателство, с което се удостоверява временна нетрудоспособност и може ли същият да замести доказателствената сила на болничния лист; 5/ следва ли съдът да възприеме изцяло приетото по делото заключение, без да направи съвкупна преценка с останалите доказателства, които имат значение за правилното решаване на спора /чл. 202 ГПК/.
Ответницата Б. В. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. А. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в касационната жалба на касатора не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли решението на въззивния съд да не бъде допуснато до касационно обжалване, евентуално да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи относно допустимостта на обжалвания съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че страните не са обвързани от договор за заем поради това, че представеният договор за заем не е подписан от ответницата и представлява неистински документ, както и поради това, че ищецът не е доказал предаване на сумата от 11 000 лв. на ответната страна, с оглед характеристиката на заема за потребление /паричният заем/ като реален договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси относно последиците от липсата на точен и пълен доклад по чл. 146 ГПК, съдържанието на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 ГПК, степента на конкретност на указанията на съда за подлежащите на доказване факти, както и дали се преклудират неуказаните за доказване факти или е допустимо събирането на доказателства за тях във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато не са изпълнени задълженията по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 ГПК и не е указано от първоинстанционния съд кои права и кои обстоятелства се признават, кои твърдени от ищеца обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените от него факти не сочи доказателства, са ирелевантни за спора. Данните по делото не сочат на отклонение от константната и от задължителната практика на ВКС при разрешаване на въпросите за правомощията на въззивния съд във връзка с изпълнение на процесуалните задължения по чл. 146 ГПК и събирането на доказателства по чл. 266, ал. 3 ГПК. Във въззивната жалба на [фирма] не са релевирани оплаквания за допуснати в първоинстанционното производство нарушения при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК, за липса на указания относно подлежащите на доказване факти и разпределянето на доказателствената тежест. Инвокираните във въззивната жалба доводи касаят процесуални нарушения, отнасящи се до необсъждане на част от представените доказателства, както и процесуалните действия на Районен съд Златоград по преценка на останалите доказателства и установяване на фактическата обстановка. В касационната жалба се релевират пороци на първоинстанционния съдебен акт, които не са посочени във въззивната жалба като пороци на решението на първоинстанционния съд. Съобразно въведения с разпоредбата на чл. 269 ГПК ограничен въззив въззивният съд дължи произнасяне служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед посочената разпоредба съдебният състав на Окръжен съд Смолян е ограничил проверката на правилността на решението до посочените от въззивника пороци, поради което не е изследван въпросът за необходимостта от доклад по чл. 146 ГПК и такъв не е направен във въззивното производство. Процесуални нарушения по чл. 146 ГПК са инвокирани за първи път в касационната жалба, поради което поставените от касатора горепосочени въпроси не са релевантни за формиране на решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора.
Останалите въпроси са релевантни за делото, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, сега чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото като е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС. Събраните във връзка с установяване явяването на страните по сделката пред нотариус свидетелски показания са обсъдени заедно със заключението на съдебно-графическата експертиза и амбулаторния лист, въз основа на тях въззивната инстанция е установила фактическата обстановка и е направила извод, че представеният договор за заем е неистински документ. Доколко при изясняване на релевантните факти и обстоятелства решаващият съдебен състав е приложил правилата на логическото мислене е въпрос, относим към правилността на решението и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 28.06.2011г. по в. гр. дело № 193/2011г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.