О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
София 21.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 251/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение №232 от 10.11.2008 г. по гр. дело №1191/2008 г. на Софийския апелативен с. в частта, с която е оставено в сила решение от 07.02.2008 г. по гр. д. №182/2007 г. на Монтанския окръжен с. за уважаване иска на Й. К. Т. срещу П. на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният с. е приел, че ищецът е бил оправдан с влязло в сила на 07.09.2004 г. решение на ВКС по предявеното му обвинение по чл.323, ал.1 НК. Наказателното производство срещу него е образувано на 20.04.1999 год. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Й. К. Т., град В., оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са решение на ВКС и решение на Бургаския апелативен съд.
Върховният касационен с. , състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №232 от 10.11.2008 г. по гр. дело №1191/2008 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на делото деловодни разноски на ответника по жалбата не трябва да се присъждат, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен с. , състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №232 от 10.11.2008 г. по гр. дело №1191/2008 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.