О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 826
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 546/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Я. срещу решение № 426 от 12.01.2009 г. по гр.д. № 594/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от 11.12.2006 г. по гр.д. № 18446/2006 г. на Софийски районен съд, 52 състав и при условията на чл.208 ГПК (отм.) вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на З. “Б” АД 1 331.50 лв. на основание чл.402, ал.1 (отм.) ТЗ, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка “ каско” на собственика на л.а. марка “А” К. С. за вредите, претърпени от ПТП, настъпило на 27.10.2003 г. по негова вина.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по правен спор, който не е бил надлежно предявен пред първата инстанция – т.9 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Като второ основание се сочи приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса в правомощията на кой правораздавателен орган е компетентността по установяване на административни нарушения, каквото е това по ЗДвП и ако това е административният съд извън случаите, в които е осъществен престъпен състав, излязъл ли е въззивния съд извън правомощията си по ГПК, изземвайки функциите на административен, респ.наказателен съд.
Ответникът по касация З. “Б” АД не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В исковата молба на ищеца твърденията му за осъществен от касатора деликт са обосновани със съставения за процесното ПТП констативен протокол, в който е посочено, че товарният автомобил, управляван от ответника е аварирал заради непочистен и заледен път, при което поради препречване на пътя на лекия автомобил “А” е настъпил удар между тях. При така въведените от ищеца твърдения първоинстанционният съд приел, че причината за настъпването на ПТП е непочистеният и заледен път, а не противоправното поведение на касатора, в който протокол за ПТП освен това е посочено, че произшествието е реализирано по вина на РПС- С. и отхвърлил предявения от застрахователя суброгаторен иск по чл.402, ал.1 ТЗ (отм.).
С въззивната си жалба действително ищецът е въвел твърдението, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, изтъквайки, че при тази обстановка всеки водач на МПС следва да спазва съобразената за нея скорост, което не било сторено в случая. В тази връзка е поискал нова АТЕ със задача да се произнесе с каква скорост се е движил касатора, съобразена ли е била тя с конкретните условия и предотвратим ли е бил удара. Въз основа на заключението й и на разпита на водачката на увреденото МПС и на автоконтрольора въззивният съд е приел, че ответникът, сега касатор не се е движил със съобразена скорост, което нарушение на ЗДвП е довело до настъпване на процесното ПТП.
Неоснователно е становището на касатора за допуснато нарушение от въззивния съд на т.9 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В производството пред него ищецът на практика е отстранил нередовността на исковата си молба, в която, препращайки към съставения от органите на КАТ констативен протокол за процесното ПТП по същество липсват твърдения за виновното му причиняване от ответника. Нередовността на исковата молба според постановката на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК подлежи на отстраняване пред въззивния съд, която може да се отнася до всички реквизити, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.). Конкретизирането на фактите, довели до настъпване на ПТП-то е извършено при съобразяване както с т.9 от ТР № 1 от 04.01.2001 г., така и с т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г., според които когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция, тъй като това би довело до нарушаване на чл. 116 и чл. 117 ГПК (отм.). В конкретния случай това изискване е спазено, тъй като извършеното от ищеца уточнение не е довело до изменение на основанието на предявения иск.
Не е налице и твърдяното от касатора приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Трайна е съдебната практика по приложението на чл.45 ЗЗ. , вкл. и по въпроса за компетентността на гражданския съд да се произнася по въпроса за противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В гражданскоправен аспект нарушението на правилата на Закона за движение по пътищата съставлява деликт. Решението по наказателно-административното дело не е задължително за гражданския съд, който сам и независимо от решението по него следва да разреши спора за това дали е извършено деяние, което съставлява административно нарушение, като се произнесе по въпросите за неговата противоправност и виновността на извършителя. Обстоятелството, че постановеният в наказателно-административното производство съдебен акт е само едно от доказателствата, които съдът в исковото производство следва да обсъди и прецени в съвкупност с останалите доказателства, без да е ангажиран от него, сочи на извода, че отсъствието на издаден акт по реда на ЗАНН не лишава гражданския съд от правомощието му да се произнесе по въпроса извършено ли е нарушение на правилата на ЗДвП, противоправно ли е това деяние и за вината на извършителя му. Обвързваща гражданския съд е единствено влязлата в сила присъда относно вината на дееца, както и относно неговата противоправност – арг. от чл. 222 ГПК (отм.), аналогичен на чл.300 от сега действащия ГПК.
По отношение на нормата, регламентираща забраната да се вреди другиму и ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди, неговото деяние осъществява състава на чл.45, ал.1 ЗЗ. не съществува необходимост от тълкуване, тъй като съдържанието й е съвсем ясно. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика по приложението й, предвид обосновката на своите решаващи изводи. Дали в конкретния случай са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора е въпрос на доказване в съдебното производство. Когато се поддържа, че неправилно съдът е приел, че е налице противоправност на извършеното от него деяние, то подобно оплакване следва да се приеме като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но то не обосновава приложно поле по смисъла на чл. 280 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 12.01.2009 г. по гр.д. № 594/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: