О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 367/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. П. като пълномощник на М. М. О. срещу решение № 39 от 07.02.2012 г. по в.гр.д. № 426/2011 г. на Окръжен съд- Кърджали. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл по няколко правни въпроса, които са обусловили изхода на делото: правото на ползване върху държавен имот, учредено при действието на НДИ/ отм./, включва ли имплицитно и правото на стопанисване и управление, за да се приеме, че ищецът е активно легитимиран да предявява иск за собственост на този имот; в правомощията на въззивния съд ли е да отменя нотариален акт за възмездно придобиване на недвижим имот; в правомощията на министъра на земеделието ли е било към 28.09.1993 г. , без наличие на решение на ликвидационния съвет на ТКЗС, да нареди ликвидационните съвети да предоставят ветеринарните лечебници за безвъзмездно ползване на Националната ветеринарномедицинска служба. Относно третия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по първия и втория въпрос- на основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Б. със седалище [населено място] не е взел становище по касационната жалба.
В. какационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 121 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 853/2011 г. на Районен съд- Кърджали, с което М. М. О. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Б. владението на недвижим имот, представляващ сграда ”ветеринарна лечебница”- двуетажна масивна сграда със стоманобетонова конструкция със застроена площ 137 кв.м, находяща се в [населено място], общ. Ч., обл. К., парцел 5 по плана на стопанския двор, попадащ в имот № 24023 по плана за земеразделяне на землище [населено място], като е отменен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 97, т.VІІ, нот. дело № 1269/08 г. на нотариус К. Д..
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № І- 871 от 28.09.1993 г. на министъра на земеделието, на основание чл. 4 от Закона за ветеринарното дело и т.3 от разпореждане № 322 от 23.11.1967 г. на МС, във връзка с чл. 59 ППЗСПЗЗ, е било наредено ликвидационните съвети да предоставят за безвъзмездно ползване на Националната ветеринарномедицинска служба, респ. нейните поделение в страната, ветеринарните лечебници като сгради, предназначени за ветеринарномедицинско обслужване на населените места, за сметка на държавното и общинското имущество в ТКЗС, като стойността на тези сгради се изключи от имуществото на ТКЗС преди разпределението му в дялове. С протокол – опис от 01.08.1994 г. в изпълнение на тази заповед комисия на ЛС на ТКЗС- [населено място], предало на Районна ветеринарномедицинска служба- К., безвъзмездно сградата на лечебницата в [населено място]. С Акт за държавна собственост № 410 от 04.06.2001 г. сградата е била актувана като публична държавна собственост. През 2002 г. Община- Ч. съставила за сградата Акт за частна общинска собственост, на основание чл.2, ал.2, т.1 и чл. 3, ал.3 от Закона за общинската собственост. След открита процедура за приватизация на този обект чрез публичен търг с явно наддаване, сградата била продадена през 2004 г. на М. О. О., който я продал през 2008 г. на касатора – М. М. О..
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на касатора за нищожност на заповед № І- 871 от 28.09.1993 г. на министъра на земеделието като издадена извън неговата компетентност и в нарушение на чл. 48, ал.4 ППЗСПЗЗ. Приел е, че съгласно чл. 59, т.4 ППЗСПЗЗ министърът на земеделието осъществява ръководство и контрол върху дейността на ликвидационните съвети и издаването на цитираната заповед е израз именно на това негово правомощие. В случая разпоредбата на чл. 48, ал.4 ППЗСПЗЗ е неприложима, тъй като не се касае за изключване на процесната сграда от подлежащото на разпределение имущество на ТКЗС по инициатива на ликвидационния съвет, а за предоставяне на държавен имот по реда на НДИ/ отм./ за стопанисване и управление на държавно учреждение, каквото несъмнено представлява Националната ветеринарномедицинска служба, чийто правоприемник е ищецът по делото. Приел е, че ответникът не е оборил доказателствената сила на съставения Акт за публична държавна собственост на сградата, като не е доказал последваща трансформация на собствеността върху нея от държавна в общинска.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, а именно дали правото на ползване върху държавен имот, учредено при действието на НДИ/ /отм./, включва имплицитно и правото на стопанисване и управление, за да се приеме, че ищецът е активно легитимиран да предявява иск за собственост на този имот. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, тъй като дори и да се приеме, че имотът е бил предоставен на ищеца само за ползване, това не изключва възможността същият да защити правото си, когато то е нарушено, чрез предявяване на ревандикационен иск. Това следва от разпоредбата на чл. 111 ЗС.
Макар да е разискван в мотивите към обжалвания съдебен акт и в известна степен да е подготвил крайния изход по спора, въпросът дали към 28.09.1993 г. е било в правомощията на министъра на земеделието, без наличие на решение на ликвидационния съвет на ТКЗС по чл. 48, ал.4 ППЗСПЗЗ, да нареди ликвидационните съвети да предоставят ветеринарните лечебници за безвъзмездно ползване на Националната ветеринарномедицинска служба, не налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, защото преминаването на ветеринарните лечебници към Националната ветеринарномедицинска служба, която е специализиран орган към Министерството на земеделието и храните, е регламентирано с Постановление № 240 на Министерския съвет от 30.11.1992 г. за преструктуриране на ветеринарното дело в Република България, съгласно чл. 2 , ал.3 от което в състава на Националната ветеринарномедицинска служба се включват регионалните ветеринарномедицински служби /28/ със своите подразделения – ветеринарномедицински лечебници, държавен ветеринарно – санитарен контрол, гранични инспекции за ветеринарен контрол и карантина. При наличието на тази законова регламентация отговорът на поставения от касатора правен въпрос не е от естество да промени крайния извод по спора за принадлежността на правото на собственост на имота.
Третият от поставените въпроси- в правомощията на въззивния съд ли е да отменя нотариален акт за възмездно придобиване на недвижим имот, не е обуславящ изхода на спора за собственост на процесната сграда, поради което също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 07.02.2012 г. по в.гр.д. № 426/2011 г. на Окръжен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: