ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 827
София, 25.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1247 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.Д. като процесуален представител на П. А. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд /Л./ от 22.ХІ.2014г. по в.гр.д. № 502/2014г.
Ответникът по касационната жалба Р. с. Н. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 22.ХІ.2014г. Л. е отменил решението на Плевенския РС от 17.ІV.2014г. по гр.д. № 77/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от П. Ат.А. срещу РС Н. иск за отмяна на наложеното му със заповед № 278/29.ХІ.2013г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че с оспорената заповед на ищеца, заемащ длъжността „системен администратор”, е наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение на законни нареждания на работодателя, изразяващи се в отказа му да извърши описаните в заповед № 260/20.ХІ.2013г. на административния ръководител на ответния съд промени в програмата за разпределение на делата на случаен принцип и твърдението му, че това не е в неговите компетенции и противоречи на квалификацията, с която разполага. Преди налагането на наказанието работодателят е спазил изискванията на чл.193 ал.1 КТ, като е поискал писмено обяснение от ищеца относно възложената му задача със заповед № 275/22.ХІ.2013г. и даденото от него становище във връзка с нея, т.е. поискано е обяснение във връзка с нарушението, за което впоследствие му е наложено дисциплинарното наказание. Прието е, че заповедта отговаря и на изискванията на чл.195 ал.1 КТ. Установено е и извършването на нарушението от ищеца. Функциите по настройките на програмата за случайно разпределение на делата са задължения на системния администратор, подробно разписани в длъжностната му характеристика; изрична и нарочна заповед за изпълнение на заповедта за това от 20.ХІ.2013г. не е била необходима, тъй като техническото обезпечаване на изпълнението е в компетентността на ищеца. Установено е от св.Б. /административен секретар/, че веднага го е уведомила устно за тази заповед и той заявил, че „не може да направи това нещо”. Председателят е издал и нарочна заповед от 22.ХІ.2013г. ищецът да отговори дали може да извърши исканата промяна в програмата, като в писменото си становище той отговорил, че промените следва да се извършат от административния секретар, който е оторизиран за това, че описаните проценти за разпределение би трябвало да са недопустими по алгоритмите на програмата, тъй като общият сбор надвишава 100%, както и че следва да се поиска помощ от разработчиците на софтуера във В., тъй като това не е в неговите компетенции и противоречи на квалификацията, с която разполага. Ако се приеме, че помощ е била необходима, задължението да потърси такава е била на ищеца, а не на председателя на съда. Като неоснователно е оценено и оплакването за незаконосъобразност на наказанието, тъй като било предвидено заповедта да влезе в сила от 01.ХІІ.2013г., а наказанието е наложено преди изтичането на този срок. От издаването на заповедта от 22.ХІ.2013г. до налагането на наказание на 29.ХІ.2013г. А. е имал достатъчно време да изпълни вменените му задължения, вкл. и да потърси помощ от колеги, възможност за каквото е предвидена в длъжностната му характеристика. Установено е от свид.К. – системен администратор на Плевенския РС, че корекцията в програмата за разпределение на делата той е извършил дистанционно в рамките на 10 минути след предоставяне на достъп до системата, а самата работа не представлява сложност; свидетелят е бил наясно, че посоченият в заповедта процент касае натовареността на съдиите, а не броя на делата, който не може да бъде променян. Установено е и че след възражението на ищеца, че задължението да извърши промяна на програмата не е негово, ръководството на съда е било принудено да потърси помощ от друг съд, за да се извърши промяната в срок. Прието е и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл.189 ал.1 КТ. От съществено значение в тази връзка е преди всичко значимостта на неизпълненото задължение, а в случая въпросът за разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт е от особено значение. Съобразени са и конкретното поведение на служителя, писменото му становище от 25.ХІ.2013г., както и наложените му със заповед № 244/11.ХІ.2013г. и със заповед № 253/14.ХІ.2013г. наказания „забележка”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на П. Ат.А. се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. изслушването или изискването на писмени обяснения по чл.193 ал.1 КТ задължава ли работодателят да конкретизира нарушенията, за които се изискват обяснения; липсата на конкретизация нарушава ли правото на защита на служителя и лишава ли работодателят да изпълни задължението си по чл.189 КТ; 2. ангажира ли се дисциплинарната отговорност по чл.187 т.7 КТ, ако даденото разпореждане за изпълнение на определени действия е неясно, технически неизпълнимо или когато служителят не разполага с необходимата за това квалификация и умения; обясненията на служителя, че не е в състояние да изпълни нареждането поради липса на техническа възможност или квалификация съставлява ли виновно неизпълнение на задължението по чл.126 т.7 КТ; 3. може ли работодателят да наложи дисциплинарно наказание по чл.187 т.7 КТ преди изтичането на срока, в който е определил, че следва да се изпълни конкретно задължение. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос е неотносим към изхода на спора, защото не кореспондира с единия от решаващите изводи на въззивния съд – че е установено, че работодателят е поискал от ищеца да даде писмени обяснения във връзка с нарушението, за което впоследствие му е наложено дисциплинарно наказание.
Същото се отнася и до първата част на втория поставен въпрос с оглед приетото за установено в атакуваното решение, че поставената на ищеца задача не е била неясна, нито неизпълнима. Втората част на втория въпрос е неотносима към спора, тъй като въззивният съд няма формиран извод съставлява ли виновно неизпълнение на задължение, ако в обясненията си служителят е посочил, че не е в състояние да изпълни нареждането поради липса на техническа възможност или квалификация.
И по третия поставен от касатора въпрос не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. На първо място, касаторът не сочи практика на ВКС, на която даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи. Второ, не се сочи и обосновава наличието и на някоя от хипотезите, съдържащи се в твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на спора по делото е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени.
Останалите релевирани в изложението съображения на касатора, които са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които може да бъдат преценявани от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски – възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 106.ІІ.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, № 302 от 28.ХІ.2014г. по гр.д № 502/2014г.
ОСЪЖДА П. А. А. от [населено място] да заплати на Р. С. Н. 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: