4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
С., 28,10,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №561/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. С. К. от [населено място], чрез пълномощника си- адв. Д. Д., срещу решение №314 от 25.10.2015г. по т.д.344/15г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна. Освен това са изложени и съображения, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в каквато връзка е формулирал въпросът : „ От какви обстоятелства следва да изхожда съда при даване правната квалификация на предявения иск?.” Поддържано е като допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване противоречие със задължителна практика на ВКС. Изброени са решения на същия съд, като е обобщено, че те обективират правен извод относно това, че съдът „следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита”. Направено е оплакване, че в противоречие с тези изводи, въззивният съд за да определи правна квалификация по чл.134, ал.1 ЗЗД „се е водил единствено от посоченото в началото на исковата молба изписване на думите процесуален субституент”. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което е поставил въпросите : „ Какво е процесуалното качество / ищец или ответник/ на длъжника по изпълнителното производство при предявен осъдителен иск за връщане на недължимо прихванатите при разпределението в изпълнителното производство суми от кредитора ответник по иск с правно основание чл.464 от ГПК, когато този иск е предявен като осъдителен след изтичане на едномесечния срок от разпределението?” и „ Когато от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е ясно, че са предявени осъдителен иск по чл.464 от ГПК, но длъжникът по изпълнителното производство е посочен като ищец, представлява ли това порок на исковата молба или представлява предявяване на недопустим иск поради липса на правен интерес?”. Касаторът накратко е развил своето разбиране по въпросите. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, общо поставеният първи въпрос, дори и да бъде възприет като релевантен/ а той е такъв по всеки правен спор/ не се установява основание за допускане до касационно обжалване на решението на ПАС, тъй като не е обоснован с допълнителен критерий. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1,` т.1 ГПК, като от приложената задължителна за съдилищата практика – решения, постановени от състави на ВКС, по реда на 290 ГПК, е изведено като правен извод процесуалното задължение на съда да определи основанието на иска въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба. В случая, точно това е направил не само съставът на първостепенния съд, определил основанието на иска по чл.134 ЗЗД с доклада по чл.146 ГПК, без възражения от ищцата, но и съставът на възивния съд, който изрично е обсъдил обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно: твърдението й, че е кредитор на конституираното по реда на чл.26, ал.2 ГПК дружество и взискател в изпълнителното производство, в което е проведено изпълнение, чрез изнасяне на публична продан на имот на длъжника. Това, че имота е бил възложен на ответника като ипотекарен кредитор и съответно част от неговото вземане е било удовлетворено предпочитателно. Съдът е обсъдил и това, че в исковата молба се съдържат твърдения за пропусната възможност на ищцата да оспори вземането на другия взискател по реда на чл.464 ГПК, поради което е обоснован правен интерес за нея като процесуален субституент на длъжника да иска връщане в неговото имущество на недължимо прихваната сума от другия взискател. Освен това, съдът е отчел, че в исковата молба и допълнителната такава, ищцата е обосновала правния си интерес именно от иск по чл.134, ал.1 ЗЗД, с бездействието на длъжника в заповедното производство да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането на удовлетворения взискател – ответник в производството и именно в качеството й на процесуален субституент К. е оспорвала вземането на другия кредитор с предявените възражения за несъществуването му. Така съдът е определил правната квалификация на иска – по чл.134, ал.1 ГПК. Или в съответствие с посочената задължителна практика, съдът е определил основанието на предявения пред него иск, извеждайки го от исковата молба – нейното основание и петитум. Следователно, страната не обосновава основателен довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси не отговарят на дефинитивно приетото с т.1 ТРОСГТК №1/09г. съдържание на общото основание. Те не са свързани с решаващите изводи на съда, а със защитната теза на касатора. Но дори и да бъде изведен правен въпрос от поставените два въпроса, то страната не е въвела доводи по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието съдържание е разяснено със т.4 на ТРОСГТК №1 /09г., а само е изложила оплакването си за неправилност на изводите на съда, които не се разглеждат в производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК.
С оглед този изход на ответника по касация [фирма], [населено място] се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият ги е установил в размер на 5000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
юО П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №314 от 25.10.2015г. по т.д.344/15г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. С. К. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 5000лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: