4
гр. д. № 1412/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 827
София, 03.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1412/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Д. К., в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, е подал касационна жалба срещу решение от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1705/2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.05.2006, допълнено с решение от 04.07.2007 г. по гр. д. № 2615/2005 г. на Варненски РС. С това решение са отхвърлени предявения от касатора срещу И. Т. К. ревандикационен иск за недвижим имот ап. № 52 в бл. Х. Б., в гр.- В., [улица] предявения от касатора срещу З. Ж. установителен иск за прогласяване нищожността на направеното в полза на ответницата универсално завещание. С решението е обезсилено първоинстанционното в частта, с която е прието за установено по отношение на С. К., че И. Т. К. не е собственик на спорния апартамент № 52.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли ревандикационния иск предявен от касатора срещу И. К. съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на имота.
Установено е, че спорния имот е бил предоставен в собственост на ищеца като обезщетение за отчужден негов имот. След завършване на процедурата по отчуждаване и обезщетяване касаторът се е снабдил с конст. н. акт за собственост № 99/1980 г. след като е заплатил разликата между отчуждения и получения в обезщетение имот от 130 лв. След влизане в сила на ЗВСНОИ касаторът е направил искане за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 ЗВСНОИ. Процедурата е завършила с постановяване на решение от 07.12.1997 г. по адм. д. № /1995 г. на варненски окръжен съд. Въз основа на тези данни съдът е приел, че касаторът не се легитимира като собственик на спорния имот, той като той по разпореждане на закона след влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването е станал държавна собственост.
По иска за обявяване за нищожно завещателното разпореждане направено от Г. К. в полза на ответницата по иска З. Ж. (праводателка на ответника И. К. по договор за продажба на същия имот) съдът е приел, че завещанието на чужда вещ не е нищожно, но не поражда правни последици и е отхвърлил иска.
Със същото допълнително решение е обезсилил първоинсанционното от 04.07.2007 г. в частта, с която е признато за установено, че И. К. не е собственик на спорния имот. Намерил е, че решението е недопустимо в тази част, тъй като е постановено по иск, по който производството е било прекратено с определение от районния съд.
Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на всички визирани в нормата на чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК. В изложението са зададени 14 въпроса, като не е посочено кои материалноправин или процесуални въпроси е решил съдът, които са от значение за крайния изход на спора и са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона.
В първия въпрос се пита дали е допустим последващ косвен съдебен контрол върху реституционен акт, ако предмет на гражданския спор не е реституирания имот. Въпросът е неотносим към конкретния предмет на ревандикационния иск. Предмет на този иск е имотът, който е бил даден на касатора в обезщетение срещу отчужден негов имот. Факт заявен от касатора в обстоятелствената част на исковата молба. Съдът е приел, че касаторът не е собственик на имота, тъй като с отмяната на отчуждаването в производство чл. 4 ЗВСНОИ с влизане в сила на решението придобитият в обезщетение имот е станал собственост на държавата.
По въпросите в т. т. 3 и 4 дали е допустимо със следващо съдебно решение да се изменят условията на реституция, при установени данни, че касаторът е върнал получената в обезщетение парична сума и дали реституцията настъпва по силата на закона или с връщане на полученото обезщетение, съдът не се е произнасял с решението. Той е приел, че след като има решение по чл. 4 ЗВСНОИ, с което е отменено отчуждаването, с влизането на съдебния акт в сила е настъпило разместване на правата на собственост върху отчуждения имот и предоставения като обезщетение. Първият е преминал в патримониума на касатора, който е поискал отмяна на отчуждаването, а втория в държавата респ. общината. Твърденията на касатора, че е възстановил паричната сума, получена като обезщетение, е правно ирелевантна след като по делото е установено, че той е бил обезщетен с недвижим имот, на което основание се е снабдил и с констативен акт за собственост.
Не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като касаторът не е формулиран процесуален или материалноправен въпрос който е от значение за карания изход на спора и е решен от съда в противоречие със задължителната практика на съда. Задължение на касатора е да формулира въпросите, които съдът е решил, а не да поставя такива в изложението към касационната жалба.
Неоснователно е позоваването на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК тъй като не е посочен процесуален или материалноправен решен от съда, който се решава проитиворечиво от съдилищата.
Позоваването на чл. 280, ал.1, т. 3 е формално.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК. В представеното не се съдържа мотивиране наличието на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1705/2006 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: