3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 827
София,30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 967/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивно решение № 365 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 2523/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 08.07.2009 г. по гр.д.№ 1088/2008 г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционното решение съставът на окръжния съд осъдил на основание чл.226 КЗ касаторът да заплати на К. А. Д. сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на 27 годишният й син, настъпила при ПТП на 28.07.2007 г., виновно причинено от водача на застраховано при ответното дружество МПС.
В касационната жалба са въведени доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли да се допускат доказателства за установяване на претърпени неимуществени вреди от загубата на най-близък човек, след като правото за това е преклудирано с оглед ограничението на чл.147 ГПК.
Ответната страна К. А. Д. не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд изложил съображения, че макар и допуснати след действието на установената от закона преклузия, събраните по делото доказателства способстват за разкриване на обективната истина и следва да се отчетат при произнасяне по същество по предявения иск за заплащане на неимуществени вреди, претърпени от ищцата от загубата на сина си, при когото живее след смъртта на съпруга си. В тази връзка освен това се позовал на становищата на немалък брой съдебни състави, които, изхождайки от българската народопсихология, характеризираща се със засилени връзки между пълновръстни деца и родители, приемат, че в подобни случаи страданията не следва да се доказват с отделни от установяващите родство доказателства.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
С ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5 /1969 г., ръководени от изискването за справедливост, е определен кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно с това определение право на такова обезщетение имат „…най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпругът“. Очевидно е, че кръгът на тези лица е определен с оглед родството им с пострадалия, както и че при смърт на едно от тези лица другото понася вреди от неимуществен характер. Съгласно дадените с тях задължителни разяснения, при определяне на размера следва да се вземат предвид възрастта на починалия, вида и степента на родствената близост между него и лицето, което претендира обезщетението, както и действителните отношения помежду им. Несъмнено е, че посочените критерии са относими към размера, а не към основателността на иска, което позволява да се приеме, че при доказаност на родствената връзка вредите от смъртта на дете са винаги налице и няма пречка въпреки липсата на доказателства за външното проявление на мъката и страданията, които родителя изживява, съдът да определи размера на обезщетението по реда на чл.162 ГПК, аналогичен на чл.130 от отменения ГПК.
В обобщение, не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което искането му за достъп на въззивното решение до касация се преценява като неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 2523/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: