О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
гр.София, 04.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №2434 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дом за възрастни хора с психични разстройства „Проф Д-р ТодорТашев“ против решение № 120 от 28.3.2018 г., постановено по в.гр.д. №27 по описа за 2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 642 от 15.12.2017 г. по гр. д. №1029 по описа за 2017 г. на Смолянския районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на Ю. Ч. Д., извършено със заповед № 221 от 30.6.2017 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 3 074,28 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Какъв е срокът, за който избраните на общото събрание работници и служители имат качеството на представители по чл.7 от КТ, за да участват в управлението на предприятието, респективно да се ползват от защита по чл.333, ал.1, т.5а от КТ при евентуално уволнение, след като им е даден мандат извън нормативно определения? В случая им е даден мандат от четири години и според касатора трябва да се приеме, че този мандат е едногодишен, тъй като определеният от закона срок е от една до три години. Тогава ищецът Д. не би се ползвал от предварителна закрила при уволнение.
2. Следва ли да се приеме, че проведеното на 29.03.2016 г. общо събрание е законосъобразно, след като липсват задължителните изисквания по чл.6а, ал.2 от КТ-покана за свикване, списък на присъстващите, начин на гласуване и мнозинство при избора на представителите на работниците и служителите-ал.4 на чл.6а от КТ?
3. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила пропускът на съдилищата да се произнесат по искането на касатора за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК поради разкриване на престъпни обстоятелства?
Ответникът по касационната жалба Ю. Ч. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Санитарят в Дома за възрастни хора с психични разстройства „Проф Д-р ТодорТашев“ Ю. Ч. Д. е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 221 от 30.06.2017 г. заради нанесен побой на потребителя И. Банков по време на нощна смяна. В исковата молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането си без работа Ю. Д. е посочил освен другите основания за незаконосъобразност на уволнението и липсата на предварително разрешение от инспекцията по труда. Това разрешение според него е било необходимо, тъй като е бил избран като член-представител на работниците в комитета по условията на труд, считано от 29.03.2016 г. за срок от четири години. За установяване на това обстоятелство той е поискал работодателят да представи протокола от проведеното на 29.03.2016 г. общо събрание. В отговора на исковата молба работодателят е заявил, че протокол от общото събрание не е бил представен пред ръководството, не е заведен по надлежния ред, не е регистриран пред която и да било институция и няма данни за легитимността на проведеното общо събрание съгласно разпоредбите на чл. и чл.6а от КТ. Към отговора обаче е представен протокол от общото събрание, съставен на 29.03.2016 г., според който ищецът Ю. Д. е бил избран на тази дата за представител на работниците в комитета по условията на труд. Протоколът е подписан от директора на Дома и подпечатан с печата на институцията. В протокола изрично е отбелязано, че събранието е редовно, тъй като на него са присъствали 43 членове на колектива от общо 54 щатни длъжности.
Смолянският районен съд е отменил уволнението, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдил 3 074,28 лв. обезщетение за оставането без работа, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тези части. Този съд е приел, че ищецът е извършил деянието, заради което е бил уволнен, но липсата на предварително съгласие от инспекцията по труда, необходимо съгласно чл.333, ал.1, т.5а от КТ, води до незаконосъобразност на уволнението. Това съгласие е нужно, тъй като ищецът е бил избран за представител на работещите в комитета по условията на труд, което се установява от протокола от 28.03.2016 г./ стр.51-53 по описа на Смолянския РС/. Съдът е констатирал, че няма изисквания в закона комитетът да се регистрира, а работодателят подава само годишна декларация в инспекцията по труда за наличието на такъв комитет и уведомление, когато няма промяна в обстоятелствата. Посочил е, че такава декларация и две уведомления са подадени от ръководството на Дома. Счел е, че работодателят, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства за оспорването на съдържанието на протокола, в който е записано, че събранието е редовно. Ето защо е приел за недоказани възраженията на работодателя срещу законността на избора на ищеца в комитета по условията на труд.
При тези мотиви на въззивния съд разрешенията на първия и втория въпрос на касатора са от значение за изхода на спора, тъй като обуславят наличието на предварителната закрила на ищеца при уволнение. Вземайки предвид, че протоколът е подписан от представителя на работодателя и е подпечатан с печата на Дома, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.193, ал.3, изречение второ от ГПК, която възлага на касатора доказателствената тежест за опровергаване на констатацията в протокола, че общото събрание е редовно. След като касаторът не е провел такова доказване, единственият съобразен с чл.154, ал.1 от ГПК извод е, че ищецът е бил законно избран за представител на работещите по безопасност и здраве. Понеже срокът на мандата не е посочен в протокола от общото събрание, този срок е равен на максималния от три години, определен от разпоредбата на 7б, ал.1 от КТ. Следователно към момента на уволнението ищецът се е ползвал със закрилата по чл.333, ал.1, т.5а от КТ, както е приел въззивният съд. Този извод произтича от ясните и ненуждаещи се от тълкуване процесуални норми/ чл.193, ал.3, изречение второ от ГПК/ и материалноправната разпоредба на чл.7б, ал.1 от КТ. Ето защо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по първите два въпроса на касатора не следва да се допуска.
Третият въпрос на касатора е обоснован с твърдението, че деянието на ищеца представлява престъпление, поради което е било необходимо гражданското дело да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Уволнението обаче не е отменено заради неизвършване на деянието, а поради липсата на предварително разрешение на инспекцията по труда. Следователно установяването на престъплението и съответно разрешението на третия въпрос няма значение за изхода на спора. Ето защо и този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 28.3.2018 г., постановено по в.гр.д. №27 по описа за 2018 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Дом за възрастни хора с психични разстройства „Проф Д-р ТодорТашев“да заплати на Ю. Ч. Д.-[ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: