О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
Гр. София, 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 422/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. С. К. от [населено място], общ.Б. против решение № V-160/7.12.2010 г. по гр.дело № 1598/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № ХІІІ-977/3.08.2010 г. по гр.дело № 5858/2009 г. на Бургаски районен съд и делбата е допусната при 4/18 ид.части за нея и по 7/18 ид.части за останалите съделители. Касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, защото счита, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и изразяващ се в това дали към действащия към 1969 г. СК наследодателят на страните е придобил процесния имот в режим на СИО, или не и дали имотът е негова лична собственост.
Ответниците по касационната жалба И. Т. Д. от [населено място], общ.Б. и М. Т. Д. от [населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на недвижимия имот при части 4/18 ид.части за М. К. и по 7/18 ид.части за И. Д. и М. Д., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи, за характера на имота, придобит чрез сделка покупко-продажба през 1969 г., по времето на брака между общия наследодател Т. К. и Н. К., при условията на семейна имуществена общност. Съдът е установил, че бракът между Т. и Н. К. е сключен на 11.04.1950 г., имотът е придобит по времето на брака им – с нот.акт № */29.09.1969 г., а бракът им е прекратен, със смъртта на Н. К., настъпила на 30.03.1999 г., оставила за наследници-съпруга си и двете си дъщери /ищците по иска за делба/ и е определил дяловете на всеки от наследниците,съобразявайки се с действащия СК /в сила от 1.07.1985 г., във вр.с чл.5 ал. 1 и чл.9 ал.1 ЗН и по отношение на ответницата М. К., в качеството й на втора съпруга, с която общият наследодател е сключил брак на 23.07.2003 год.
Поставеният от касаторката правен въпрос дали еднолично придобитият недвижим имот през 1969 г., макар и по времето на брака на общия наследодател с първата му съпруга Н. К., но при действието на отменения СК от 1968 г. е представлявал негова изключителна собственост, или е получил режим на семейна имуществена общност, съгласно СК от 1985 г., както е приел въззивния съд, намира отговор в разпоредбата на пар.4 ПР на СК /ДВ.бр.41/1985 г./.
Правната норма е ясна а касаторката не твърди, че по нея е създадена противоречива съдебна практика, за да се мотивира извод, че поставеният въпрос от значение за изхода на конкретното дело и разрешен в обжалваното решение, ще е от значение за развитието на правото, съобразно разпоредбата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ – ро г.о. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № V-160-от 7.12.2010 г. по гр.дело № 1598/2010 г. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба на М. С. К. от [населено място], общ.Б., с вх. № 1330/2.02.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: