О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
София, 30.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. К. М. от с. С., Великотърновска област, чрез пълномощника си адв. Й от АК-Велико Т. , против решение № 301 от 12.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 416 по описа за 2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 182 от 10.03.2009 г., постановено по гр.д. № 3219/2008 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. К. М. против Л. И. Г. от с. С., Великотърновска област, иск по чл. 45, ал. 1, ЗЗД, за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди, произтичащи от незаконна сеч на 21 куб. м. дърва от гората на ищеца.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът не сочи като основание за допускане на касационното обжалване която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, не извежда материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са представени и съдебни решения, които да обосноват искането за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба, Л. И. Г., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, поради липса на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – наличие на виновно противоправно деяние от страна на ответника Л, в резултат на което са настъпили вреди за ищеца Т. М. , които да са в причинна връзка.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
Непосочването на което и да е от гореизброените основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, неконкретизирането от страна на касатора на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Релевираните в изложението твърдения за неправилни изводи на въззивния съд при преценка на доказателствения материал биха обосновали евентуалното касиране на обжалваното решение като неправилно, поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 12.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 416 по описа за 2009 г. на Великотърновския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 1* от 11.11.2009 г. на Т. К. М. от с. С., Великотърновска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: