1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
С., 11.06. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1695 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Професионална гимназия по химични и хранителни технологии/П./ [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Х. от АК-П., против въззивно решение № 344/2011 г., постановено по в.гр.д. № 497/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ІІІ въззивен с-в, с което като е отменено решение № 381/18.04.2011 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 3835/2010 г., са уважени предявените от И. Б. П. от [населено място], [община] срещу П. [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 402 от 26.07.2010 г. на директора на гимназията, за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „учител” и за заплащане на сумата 3 521,04 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изведените въпроси са: за приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК при обсъждане на доказателствения материал във връзка с приетото от въззивния съд, че в случая не е доказано намаляване обема на работата и подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя по чл. 329 КТ кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, респ. по-подходящ да остане на работа при намаляване обема на работата. По първия въпрос е посочена задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 04.01.2001 г./погрешно посочена 2004 г./ на ОСГК на ВКС по някои спорни въпроси на въззивното производство, т. 19 и е приложено определение № 161 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 3367/2008 г. на ВКС, ІV г.о. в производство по чл. 288 ГПК, а по втория въпрос са приложени определение № 106 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 1177/2010 г. на ВКС, ІV г.о. в производство по чл. 288 ГПК и определение 1007 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 200/2011 г. на ВКС, ІV г.о. в производство по чл. 288 ГПК. Не са представени влезли в сила съдебни решения, нито решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Представените определения по чл. 288 ГПК не представляват съдебна практика, предвид разрешението, дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Постъпила е и частна жалба от П. [населено място] срещу разпореждане от 01.08.2011 г. на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение по в.гр.д. № 497/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с искане то да бъде отменено.
Ответницата по касационната жалба И. Б. П. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. В. Л. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК при условията на чл. 60, ал. 6 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая на първо място работодателят не е доказал, че е налице реално намаляване обема на работата в направлението, в което е преподавала ищцата, а и също така на второ място, че не е извършен законосъобразен подбор по см. на чл. 329 КТ.
Във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставения процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК с оглед приетото от въззивния съд, че в случая не е доказано намаляване обема на работата, настоящият състав на ВКС намира, че той не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в посоченото по-горе ТР № 1/2001 г., т. 19, тъй като изводите на въззивния съд са резултат на собствена преценка на фактическите и правни обстоятелства по съществото на спора, след като е направена констатация за различие с тези на първата инстанция, намерили израз в диспозитива на решението за неговата отмяна. В тази връзка поставеният правен въпрос в изложението от процесуално естество е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касатора въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос – подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, респ. по-подходящ да остане на работа при намаляване обема на работата при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, респ. намаляване обема на работата, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение като преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая въззивният съд е извършил такъв контрол и е приел, че извършеният подбор по чл. 329 КТ от работодателя е незаконосъобразен. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения материалноправен въпрос изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото по касационната жалба, произнасянето по частната жалба, с която се иска отмяна на разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист от въззивния съд, се явява безпредметно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 344/2011 г., постановено по в.гр.д. № 497/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ІІІ въззивен с-в, по касационна жалба с вх. № 5662/26.09.2011 г. на Професионална гимназия по химични и хранителни технологии [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5663 от 26.09.2011 г. на Професионална гимназия по химични и хранителни технологии [населено място], срещу разпореждане от 01.08.2011 г. на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист по въззивно решение № 344/2011 г., постановено по в.гр.д. № 497/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ІІІ въззивен с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: