1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
[населено място], 14.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д.№599/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №397/23.07.2012г., постановено по ч.в.д. №422/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №2176/27.04.2012г. по т.д. № 3099/2012г. на Варненския окръжен съд. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно, като се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения.
Ответникът [фирма] – Р. поддържа становище за отсъствие на правен интерес за частният касатор да обжалва определението за прекратяване на производството по делото. Счита, че не са налице предпоставките на ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Варненският окръжен съд е прекратил образуваното пред него производство по отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК , с ищец дружеството [фирма] и ответник частният касатор [фирма]. Основанието за прекратяване на исковото производство е обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист за оспореното от ищеца вземане на заявителя в заповедно производство. Съдът е приел, че последиците от образуваното по заявление на [фирма] заповедно производство са заличени с постановеното от 15.04.2011г. определение, с което е обезсилена заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Въззивното производство е образувано по жалба от ответника по исковото производство [фирма]. Варненският апелативен съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд, че предпоставка за допустимостта на иска по чл.424 ГПК е съществуването на заповедно производство, в рамките на което длъжникът може да оспори вземането на кредитора при наличието на посочените в закона предпоставки. Липсата на заповедно производство прави ненужна и недопустима исковата защита за длъжника.
Искът за оспорване на вземането по чл.424 ГПК представлява средство за защита срещу липсата на материалноправните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. Поставеният от касатора правен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за ищеца по чл.424 ГПК не е обуславящ изхода на спора. Съдът е отрекъл наличието на правен интерес за ищеца от иска чл.424 ГПК в случаите на прекратено заповедно производство. Отсъствието на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Независимо, че частният касатор не формулира обуславящия изхода на делото правен въпрос, не са налице и допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 ГПК. Не е налице противоречие с решение № 129 по т.дело № 864/2010г. на ВКС, ТК, с което е разгледана различна правна хипотеза – съдът е разгледал отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК, вместо по чл.124, ал.1 ГПК за оспорване на вземане по издаден изпълнителен лист / но не обезсилен /, въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237 ГПК отм. При различни факти се е произнесъл ВКС, ГК с решение №360 по гр.дело №1449/2009г. за наличието на правен интерес за длъжника да оспори вземането на кредитора, дори тогава когато вземането е погасено чрез изпълнение.
Частният касатор не обосновава двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС – правният въпрос, по който се е произнесъл съда да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният интерес за ищеца от исковата защита е винаги конкретен и зависи от интереса му да установи или оспори едно право. В случая ищецът е имал правен интерес да предяви специалния иск по чл.424 ГПК за да оспори съществуването на вземането на ответника, тъй като той е разполагал със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за образуване на изпълнително производство. С обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, исковата защита за ищеца е станала ненужна, каквато между впрочем и неговата преценка, след като не е обжалвал определението за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата на чл.424 ГПК е ясна – в нея точно са разписани предпоставките и основанията за предявяване на иска – когато се открият новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок. Искът не може да бъде предявен по – късно от една година от погасяване на вземането. Страни по иска са ищец – длъжника, а ответник – заявителя в заповедното производство.
В заключение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №397/23.07.2012г., постановено по ч.в.т.дело № 422/2012г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: