Определение №828 от 16.12.2013 по ч.пр. дело №7351/7351 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 828

гр.София 16.12.2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №7351 по описа за 2013 год.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Й. Д. от [населено място], общ.Б., против определение №256 от 11.10.2013г. по гр. дело №5039/2013г. на Върховен касационен съд, Іг.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение от 29.01.2013г. по гр.д. №263/2012г. на Добрички окръжен съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С решение № 51 от 21.04.2011 г. по гр.д.№ 448/ 2007г. на районен съд [населено място] предявеният от ищците отрицателен устоновителен иск е уважен, като е прието за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на идеална част от поземлен имот с идентификатор 39459.501.240 по кадастралната карта на [населено място], [община]. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесният имот е възстановен на ищците като наследници на бившия собственик Й. И. С. с решение № 4035/12.07.2007г. на ОбСЗ [населено място], а от друга страна и защото ответниците не са доказали да са придобили същия имот по оригинерен или деривативен способ.
С решение № 28 от 29.01.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2012 г. на Добрички окръжен съд, с искане за чиято отмяна е бил сезиран съда, е прието, че за ищците е липсвал правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, поради което същият е недопустим, както и постановеното по него решение на районния съд, поради което същото е обезсилено и производството по делото прекратено. За да направи този извод въззивният съд е посочил обстоятелството, че с решението за възстановяване имотът не е индивидуализиран и общинската служба по земеделие следва да довърши процедурата като посочи границите на имота. За останалата част от имота пък въобще липсва възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, правилно с обжалваното определение е прието, че същата е насочена срещу съдебен акт, с който не се разрешава със сила на присъдено нещо правен спор, нито е от актовете – прекратителни определения, които подлежат на отмяна / макар и не на всички основания по чл.303 ГПК/- напр. определение за прекратяване на делото при отказ от иска или определението за разноски, които съгласно утвърдената съдебна практика – ППВС № 2/ 77 г., които подлежат на отмяна. Правилно е прието с обжалваното определение, че отмяната е недопустима и когато съществува друг ред за защита, например повторно предявяване на исковата претенция при възникване на правния интерес, което изключва извънредния способ за отмяна.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №256 от 11.10.2013г. по гр. дело №5039/2013г. на Върховен касационен съд, Іг.о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top