О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
[населено място], 02.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 738/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1513 от 9.08.2011г., постановено по ч.гр.дело № 2487/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, ІІІ състав, с което е потвърдено разпореджането на СГС от 21.06.2011г. по т.д. № 1014/2011г. С него е върната исковата молба на “К. К. Т. марк Т.” САЩ. Жалбоподателят “К. К. Т. марк Т.” САЩ иска отмяна на разпореждането, като излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост – допуснато от въззивният съд нарушение на чл.127, чл.33 във връзка с чл.30 ГПК. В изложението си по чл.294, ал.3, т.1 ГПК частният касатор се позовава на критериете за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Процесуалният въпрос представляват ли данните за начина на представителство на юридическите лица вкл. имената на лицата осъществяващи органното им представителство, задължителен реквизит от съдържанието на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 ГПК, не е релевантен за спора процесуален въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да потвърди разпореждането на СГС за връщане на исковата молба на частният касатор – ищец “К. К. Т. марк Т.” САЩ, САС е приел, че данните за начина за процесуално представителство на юридическото лице са задължителен елемент на исковата молба по аналогия с тези на законния представител и пълномощник на лицата по чл.127, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съобразно тях се извършва преценка за всички действия, не само за тези по подаване на исковата молба, но и последващите по движение на делото и влизането в сила на съдебния акт. Непредставянето на доказателства официални такива или вътрешно – устройствен акт / устав, учредителен договор и др. актове на общото събрание/ за представителството на “К. К. Т. марк Т.” САЩ е достатъчно условие за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Прието е, че съдът трябва да се убеди в представителната власт на пълномощника въз основа на непосредственото възприемане на фактите удостоверяващи правата им и доколкото от представените от ищеца документи липсват данни за лицата, които представляват дружеството – ищец съобразно учредителния му акт, тази проверка не би могла да бъде извършена, вкл. и от представеното нотариално заверено пълномощно. Или обобщено САС е потвърдил разпореждането на СГС защото ищецът не е изпълнил разпореждането на съда за представяне на доказателства, установяващи представителната власт на лицето, което е извършило упълномощаването на адв. К. с пълномощното от 28.07.2009г. и 26.04.2011г. от името на дружеството “К. К. Т. марк Т.” САЩ, а не поради факта, че исковата молба не съдържа данни за юридическото лице, от чието име се подава и данни за пълномощника, каквито съдържа безспорно депозираната пред СГС искова молба.
Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или нейния представител/ чл.33, ал.1 ГПК/. Юридическите лица се представляват пред съда от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила/ чл.30, ал.1 ГПК/. Установяването на тези обстоятелства се извършва въз основа на приложимия закон или представянето на документи, установяващи представителството на юридическото лице според устройствените им правила, а ако липсва правило за представителство, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектирането на частната касационна жалба. В случая не са налице и допълнително подържаните основания за допускане на касационно обжалване. Не се доказва наличие на противоречива практика по значимия процесуалноправен въпрос, обусловил постановеното връщане на исковата молба. Допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК изисква материалноправен или процесуалнаправен въпрос да е разрешаван от съда в обжалваното решение, респ. определение, в противоречие със установена от ВС и ВКС задължителна за съдилищата съдебна практика. В двете определения на ВКС, ТК, произнесени в заповедното производство, се приема, че заявлението отговаря на изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК когато в него са вписани данни за процесуалния представител на заявителя и на следващо място в заповедното производство не е въведено задължение за съда да проверява и установява с писмени документи правосубектността на юридическото лице – заявител, както и правосубектността на длъжника физическо лице, т.е. взети са предвид специфичните особености на заповедното производство, а в случая въззивното определение е постановено в исково производство.
Неоснователно е искането за допускане касационно обжалване на въззивното определение и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този критерии е обоснован с твърдението, че изискването относно детайлите на начина на представителство съгласно вътрешните актове, име на представителите и др. по-скоро са спъващи работата на съда и не са съобразени с глобализирането на икономиката и с разнообразните търговски субекти, където не се използват, съответно не се издават типове удостоверителни документи. Разпоредбите на чл.127, ал.1, т.2, на чл.30 и чл.33 ГПК са ясни и по приложението им има установена съдебна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1513/9.08.2011г., постановено по ч.т.дело № 2487/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, ІІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: