3
определение по гр.д.№ 719 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 22.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 719 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. Т. срещу решение от 14.05.2012 г. по гр.д.№ 116 от 2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 855 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 1610 от 2011 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения от В. Я. Т. против С. Я. С., Г. Я. З. и Б. Я. С. инцидентен установителен иск за собственост върху втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ XI-111 в кв.15 по плана на [населено място] и върху гараж със застроена площ от 15 кв.м. в същия имот и за допускане на делба на тези обекти между всички наследници на Я. М. С. и Д. Г. С..
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно като противоречащо на събраните по делото доказателства и при тяхното неправилно тълкуване- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена от касаторката незадължителна практиката на ВКС /решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д. № 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр.д.№ 144 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о./, както и че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 16.07.2012 г. ответниците по жалбата С. Я. С. и Г. Я. З. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Претендират за разноски.
Ответникът Б. Я. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в самата касационна жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Ако не стори това, само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. В настоящия случай касаторката не е посочила конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- такъв, който е включен в предмета на спора, свързан е с приложението на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Поради това и само на това основание, касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в посочената от касаторката незадължителна съдебна практика:
1. В решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д. № 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот, ако го е владял само за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. Същото е прието и в обжалваното решение- с него по същество е отхвърлен предявения от В. Т. срещу останалите наследници на Я. М. С. и Д. Г. С. инцидентен установителен иск за собственост върху гараж и втори етаж от жилищна сграда именно поради това, че В. Т. не е доказала да е владяла само за себе си тези сънаследствени имоти, отблъсквайки владението на останалите наследници.
2. В решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр.д.№ 144 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че недвижим имот се придобива по давност при наличието на предпоставките на чл.79 от ЗС- упражняване на фактическа власт с намерение да се свои за период повече от 10 години. В обжалваното решение е прието същото и именно поради това е отхвърлен инцидентния установителен иск за собственост- защото касаторката не е доказала да е владяла /да е упражнявала фактическа власт с намерение да ги свои/ целите сънаследствени имоти, включително и идеалните части на останалите сънаследници. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В настоящия случай по обусловилия отхвърлянето на инцидентния установителен иск правен въпрос /дали за да установи владение върху цялата сънаследствена вещ, включително и върху идеалните части на останалите сънаследници, упражняващият фактическа власт върху вещта сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници/ има многобройна съдебна практика /например посоченото от самата касаторка решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д.№ 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 836 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1604 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1053 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и други/. Обжалваното решение съответства на тази практика, а от нейното постановяване не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика. С оглед на това произнасянето на ВКС по това дело не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поради гореизложеното решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски на ответниците за адвокат пред ВКС не следва да се присъждат, тъй като въпреки отбелязаното в отговора от 16.07.2012 г., към този отговор не са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, които да удостоверяват сторените от ответниците разноски за адвокат пред ВКС.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2012 г. по гр.д.№ 116 от 2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.