ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 828
София, 25.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1051 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ал.О. като процесуален представител на [фирма] Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 21.Х.2014г. по в.гр.д. № 2932/2014г.
Ответникът по касационната жалба Н. А. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Хр.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 21.Х.2014г. ПОС е отменил решението на Пловдивския РС от 07.VІІ.2014г. по гр.д. № 4317/2014г. в отхвърлителната му част за разликата над 4018лв. до пълния предявен размер 6000лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ и в осъдителната му по отношение на А. част за разноски вместо и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Н. А. посочената разлика, като е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено съкращаването от 03.ІІ.2014г. на всички щатни бройки /по щатно разписание бройката е била само една/ при ответника за длъжността „техник-механик”, каквато ищецът е заемал, че при това положение работодателят не е следвало да извършва подбор. Ищецът като председател на синдикална секция в предприятието, учредена през м.юли 2013г. и единствено легитимна към момента на уволнението, се ползва със защитата по чл.333 ал.3 КТ. По отношение на учредената през м.март 2013г. синдикална секция не са изпълнени процедурите по регистрация и тя е преустановила дейността си /саморазпаднала се е/ поради неразвиване на синдикална дейност и неплащане на членски внос, в какъвто смисъл е представеното удостоверение от синдикалния регионален съюз на КТ „Подкрепа”. Ответникът не е представил доказателства да е изискал предварително съгласие на синдикалния орган за уволнението на ищеца, поради което прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на [фирма] се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите, които били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: 1. към кой момент следва да се преценява законността на извършеното уволнение и работодателят обвързан ли е от представените след уволнението документи, даващи основание за предварителна закрила по чл.333 ал.3 КТ, ако същите не са били налице към момента на уволнението; 2. при наличието на данни за учредената синдикална организация и нейното ръководство, с което работодателят се е съобразил, същият носи ли отговорност, когато не е уведомен за настъпили промени. Във връзка с въпросите са изложени и доводи за нередовност откъм отчетност и водене на документацията относно възникването и съществуването на синдикалната секция в предприятието, за нередовност на документите, за недовеждане до знанието на работодателя на някои от представените по делото документи, че при съкращението работодателят се съобразил с представените му документи, според които ищецът не бил председател на СС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените от касатора въпроси са неотносими към изхода на спора. По такива въпроси въззивният съд не се е произнасял и това е в съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК, тъй като във въззивната си жалба касаторът не ги е посочил. С оглед на това въпросите не са във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, а това е основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване /в този смисъл виж ТР № 1/2009г на ОСГТК/.
Останалите релевирани в изложението съображения на касатора, които са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които може да бъдат преценявани от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 850лв. разноски – възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 08.І.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, № 1735 от 21.Х.2014г. по гр.д № 2932/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място] да заплати на Н. А. А. от с.гр. 850лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: