3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 828
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 736/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 2085 от 23.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 1910/2009 г. на Пловдивския съд, с което е оставено в сила определение от 14.05.2009 г. по гр.д.№ 1686/2009 г. на Пловдивския районен съд, ІІІ гр. състав. С последното е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Русенския районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради постановяването му в противоречие с нормата на чл.211 ГПК, която обвързва предявяването на насрещния иск единствено с родовата, но не и с местната подсъдност.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на касационно обжалване в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с отговора на исковата молба ответникът по предявения от настоящия жалбоподател иск е направил възражение за местна неподсъдност по смисъла и в срока по чл.119, ал.3 ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Русенския районен съд, в чийто съдебен район е седалището на управление на ответника [фирма], [населено място]. Във връзка с възражението, че искът се явява като насрещен по отношение на друг иск, предявен от [фирма] срещу жалбоподателя, съдът изложил съображения, че всеки от исковете има самостоятелен процесуален живот и за всеки се прилагат отделно правилата за подсъдност.
Обжалваното определение е от категорията на съдебните актове, които подлежат на фактултативно касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК при наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В депозираното съобразно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение с твърдението, че с произнасянето по въпросите, свързани с обусловеността на приемането на насрещния иск от правилата на местната му подсъдност е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложените от частния жалбоподател основания и данните по делото настоящият състав приема, че в случая касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е недопустимо.
Повдигнатите с частната жалба процесуалноправни въпроси нямат значението на обуславящи изводите на въззивния съд, доколкото по предявения от настоящия жалбоподател насрещен иск е образувано производство, отделно от това по първоначално предявения срещу него поради отказа на съда да приеме съвместното им разглеждане по реда на чл.211 ГПК. При това положение следва да се приеме, че предявеният от жалбоподателя иск няма характера на насрещен по смисъла на чл.211 ГПК, обстоятелство, изключващо значимостта и относимостта на поставените от него въпроси към разрешения с въззивното определение процесуалноправен спор, каквото е основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Изложените съображения позволяват да се обобщи, че не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2085 от 23.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 1910/2009 г. на Пловдивския съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: