3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 29.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3193 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 03.05.2018 година по гр.д. № 15830/2017 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № 206621 от 04.09.2017 г. по гр.д. № 22313/2016 г. на Софийски районен съд, с което е уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 23000 лева и чл. 92 ЗЗД за сумите 2026,54 лева, 30 лева и 5475,28 лева, предявени по реда на чл. 422 ГПК от В. Л. П. против Г. Д. Д., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че страните са сключили договор за заем, в изпълнение на който ищцата е предоставила на ответника сумата 35000 лева при задължение да я върне в срок до 01.10.2011 г. и уговорена в случай на забава неустойка. На 06.02.2011 г. е било подписано споразумение, обективиращо договора за заем и получаването на сумата с нотариална заверка на подписите на страните. На 10.06.2013 г. ответникът е върнал на ищцата сумата 8000 лева, а на 14.06.2013 г. сумата 4000 лева, за което били съставени разписки. Прието е, че договорът за заем обвързва валидно страните, поради което ответникът дължи връщане на остатъка от непогасената главница в размер на 23000 лева, както и уговорените неустойки за забава, изчислени при приспадане на върнатите през 2013 година суми от заемното задължение. Възраженията на ответника, че представеното споразумение от 06.02.2011 г. е неистински документ, поради което не го обвързва, са приети за неоснователни. Прието е, че ответникът е положил подписа си върху документа и е изпълнил ръкописният текст с имената си под подписа; че не е установена и техническа подправка на документа – подписът да е пренесен с помощта на технически средства или други методи; че не е установено и съдържанието над подписа му да е изготвено допълнително върху празен лист с негов подпис – не е установено да е предоставял на ищцата празен лист с подписа си, нито че между страните е съществувала подобна практика по повод на работата им като управител и счетоводител на търговско дружество.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от Г. Д. Д. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да формира свои фактически и правни изводи по съществото на спора при обсъждане на всички доводи и възражения на страните е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочени са съдебни решения на Върховния касационен съд относно процесуалните задължения на въззивната инстанция.
Ответницата по касационната жалба В. Л. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос относно правомощията и задълженията на въззивния съд е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. със сочените от касатора съдебни актове. В съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е обсъдил всички въведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. Обсъдил е възраженията за авторство на подписа върху документа, обективиращ процесното споразумение – заключението на съдебно-графическата и техническо-документна експертиза, установяващи по безсъмнен начин автентичността на подписа на заемополучателя и на изписаните ръкописно негови имена; обстоятелството, че в документа не са налице технически поправки, както и че подписът и ръкописното име на ответника заемополучател не са пренесени с техническо средство. Въззивният съд е обсъдил и възраженията относно авторството на представените в копие разписки за върнати суми и в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест е приел, че невъзможността на експерта за категоричен отговор относно техническа подправка върху тези документи, изследвани въз основа на копия, не е основание да се приеме неистинността им – ищцата е направила неизгодно за нея признание за върнати от ответника суми, поради което представените от нея удостоверяващи този факт разписки не могат да бъдат в оригинал, който се получава от кредитополучателя. Изложил е мотиви и по възражението за „кражба на подпис”, обосновавайки неоснователността му с липсата на доказателства, правещи го дори и вероятно.
Предвид изложеното, доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд се явява неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 17.08.2018 г. с адвокат М. В. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.05.2018 година по гр.д. № 15830/2017 година на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Л. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: