О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 30.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 3271/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2 предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Р. Б., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника В. С. Б., [населено място] против определение от 30.06.2014 г. по гр. д. № 9253/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на настоящата жалбподателка за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото решение № 3166 от 08.05.2014 г. в частта му за разноските.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. .
Ответникът [фирма], [населено място] в депозирания в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, въпреки неправилното посочване в обжалвания акт, че същият не подлежи на обжалване – арг. от т. 24 на ТР № 6/2012 г., поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С молба от 27.05.2014 г., адв. Р. Б. – назначена като особен представител ответника по иска В. Б., е направила искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззвиното решение в частта за разноските, като е поискала допълнително присъждане на сумата от 200 лв. За да остави молбата без уважение въззвиният съд е счел, че същата е неоснователна, тъй като следва да се прилагат разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения към момента на подаване на въззвината жалба, респективно приключване на устните състезания пред съответната инстанция, т. е. в редакцията й преди изменението от 28.03.2014 г., а не както претендира страната след изменението й.
Определението е правилно.
Претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най – късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция. Това е и моментът, към които се преценяват разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в съответната й редакция. В конкретния случай в последното съдебно заседание по делото – 10.03.2014 г., адв. Р. Б. е поискала присъждането на адвокатско възнаграждение за особен представител. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС в редакцията му към този момент, минималното адвокатско възнаграждение за дела с интерес до 1 000 лв. – какъвто е и настоящия случай, е 100 лв., поради което и изводите на въззивния съд са правилни. Неоснователна е претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв., тъй като този размер е предвиден едва с изменението на наредбата с бр. 28 от 28.03.2014 г. и правилно с обжалваното определение е прието, че молбата на настоящата жалбопоподателка е неоснователна
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.06.2014 г. по гр.д. № 9253/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: