4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 08,12,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 295 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 15613/1.ІV.2009 г. на А. М. З. от С, подадена чрез процесуалния му представител, против онази част от въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 16.ІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 3830/07 г., с която – на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ – той е бил осъден да заплати на „К. с” АД – С сума в размер на 1 500 $ (хиляда и петстотин щатски долара), представляваща обезщетение за причинени на д-вото имуществени вреди /пропуснати ползи от неполучено възнаграждение на търговеца за три месеца съгласно сключен с третото лице „П. д.” АД-С договор за охрана/ като резултат от неизпълнение задълженията на А. М. З. по чл. 237, ал. 2 ТЗ в качеството му на председател и на изп. член на УС на ищцовото акционерно д-во.
Оплакванията на касатора А. М. З. са за неправилност на въззивното решение на СГС в обжалваната негова осъдителна част: предвид необосноваността му и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. На основание наличието на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК се претендира касирането на това въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от неговия процесуален представител по пълномощие, касаторът А. М. З. от С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата в Р. и от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Ответното по касация „К. с.” АД – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на наведените от З. оплаквания за неправилност на въззивно решение на СГС в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на А. М. З. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства в жалбата, нито от изложението към нея по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без въобще да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай единственият формулиран от касатора правен въпрос, който според него бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, представляващ предмет на произнасянето на СГС с атакуваната осъдителна част от въззивното решение, бил този за възможността членове на УС на акционерно д-во да завеждат съдебен иск срещу друг бивш член на Съвета „без да имат изричен мандат за това от Общото събрание, респ. от останалите колективни органи на управление”.
Не се констатира в действителност така релевираният правен въпрос да е бил предмет на произнасянето на СГС с атакуваната осъдителна част от неговото въззивно решение. Напротив, в мотивите към същата е била направена положителната констатация, че с протоколно решение на общото събрание на акционерите на „К. с.” АД – С. от датата 20.ІІ.2005 г. З. не само, че не е бил освободен от отговорност /арг. чл. 221, т. 10, предл. 2-ро ТЗ/, но и че с т. 2 от дневния ред ОС изрично е упълномощило изпълнителните членове на УС да предприемат всички необходими действия за търсене на отговорност от настоящия касатор по съдебен ред.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 16.ІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 3830/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д № 295 по описа за 2010 г.