4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
[населено място], 09.11.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 278 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] решение № 1639 / 20.10.2010 год. по гр.д.№ 518 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, в частта , в която е потвърдено постановеното на 15.03.2010 год. по гр.д.№ 3398 / 2007 год. решение на Софийски градски съд ,за осъждане касатора да заплати на К. В. Н. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 14.07.2004 год. по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил – 40 000 лева , както и в частта , в която след отмяна на пъровинстанционното решение, отхвърлило иска над сумата от 40 000 лева и за разликата до 50 000 лева, въззивният съд е уважил иска с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ . Касаторът атакува решението и в частта, в която въззивният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди ,считано от датата на увреждането, предвид възприета като приложима 5 годишната, а не противопоставената от касатора 3 – годишна погасителна давност , предвид което и на основание чл. 111 б.”в” ЗЗД намира дължими лихви върху обезщетението, считано от 29.08.2004 год., предвид предявяването на исковата молба на 29.08.2007 година . Касаторът обжалва въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , изразяващо се в неразглеждане на всички релевирани от страната възражения ,вкл. възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия , както и несъобразяване на представените по делото доказателства в цялост . Намира присъденият размер силно завишен и некореспондиращ с критерия за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 година . Формулира основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК .
Ответната страна – К. В. К. – не е взел становище по касационната жалба .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна, съдържа необходимите съгласно чл.284 ГПК реквизити и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване , състав на второ търговско отделение на ТК на ВКС съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.407 ал.1 / отм./ ТЗ от К. К. против [фирма] , за присъждане обезщетение за неимуществени вреди , причинени в резултат на ПТП от 14.07.2004 год. , по вина на Х. Танополус – водач на МПС ,причинило ПТП – л.а. Ауди , модел А4 , с ДК [рег.номер на МПС] , застраховано по застраховка „ Гражданска отговорност с полица № 120204000015 / 01.01.2004 год., с валидност до 31.12.2004 год. при ЗК [фирма], чийто правоприемник се явява ответното застрахователно дружество. Като е приел настъпили в причинна връзка телесни увреждания , установени и от приетата по делото съдебно медицинска експертиза ,медицинскадокументация и разпитаните свидетели, първоинстанционният съд , отхвърляйки като недоказано възражението за съпричиняване , е уважил иска за сума от 40 000 лева, при претендирани 50 000 лева. Потвърждавайки в мотивите си правилността на извършената от първоинстанционния съд преценка , но приемайки за справедлив , с оглед претърпените от страната болки и страдания , размер от 50 000 лева, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и присъдил и претендираната разлика , до пълния размер на иска – 50 000 лева . Решението не съдържа потвърдителен диспозитив относно обжалваната от [фирма] част на първоинстанционното решение, с която е уважен иска по чл.407 ал.1 / отм./ ТЗ , за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.07.2004 год. . Не е претендирано допълване на решението по реда на чл. 193 ГПК / отм. /.
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът формулира следния материалноправен въпрос : „ Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства , както и предпоставките , при които би могло да се приеме наличие на принос на увреденото лице ? „ .Счита, че по този въпрос , въззивното решение е постановено в противоречие с т.11 от ППВС № 4/ 1968 год. , в аспект на прилагане критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД , както и в противоречие с т.7 от ППВС № 17 / 1963 год., в аспект на приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД . Така формулиран въпросът, макар и правен по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , е фактологично обусловен, предпоставя отговор в съответствие с конкретните факти и доказателства по спора и не предпоставя еднозначен отговор по приложението на закона и практиката от въззивния съд , във връзка с правен аргумент , явяващ се в противоречие с указанията на ППВС № 4 / 2068 год., респ. ППВС № 17 / 1963 година . ППВС № 4 / 1968 год. съдържа задължителни за съдилищата указания , за мотивиране прилагането на критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, с конкретни обстоятелства, а не като абстрактен такъв , като несъответствие в този смисъл не се твърди от касатора , считащ единствено размера за силно завишен , на основание съобразените от съда обстоятелства . ППВС № 17 / 1963 год. / т.7 / предпоставя установяване причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат , в който смисъл е налице и задължителна за въззивния съд съдебна практика – решения на ВКС , постановени по реда на чл.290 ГПК : № 45 / 15.04.2009 г. по т.д.№ 525 / 2008 год. на ІІ т.о. , № 206 / 12.03.2010 г. по т.д.№ 35 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 159 / 24.11.2010 год. по т.д. 1117 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 58 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 623 /2010 год. ІІ т.о. и други . Въззивният съд не е навел правен аргумент за недължима преценка по наличието на такава причинна връзка . Конкретният му извод за наличието й , с оглед доказателствата по делото, е предмет на преценка на правилността на решението по същество , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК .
В изложението касаторът е поставил и въпроса за приложимата при обезщетения за непозволено увреждане погасителна давност спрямо законната лихва върху обезщетенията , дължима от датата на непозволеното увреждане.Същата е присъдена от първоинстанционния съд от датата на ПТП – 14.07.2004 год. и потвърдена от този момент, при действително коментирано от въззивния съд приложение на чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на мораторните лихви върху обезщетението за непозволено увреждане , в противоречие с казуална , а и задължителна за въззивния съд практика : реш.№ 72 / 30.04.2009 год. по т.д.№ 475 / 2008 г. на ІІ т.о. ВКС , реш.№ 175 / 28.10.2010 год. по т.д.№ 54 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 97 / 06.07.2009 год. по т.д.№ 745 / 2008 год. , реш.№ 737 / 30.04.2010 год. по гр.д.№ 865 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС / цитирано и от касатора / и др. . Възражение за погасителна давност , обаче, по отношение претенцията за мораторна лихва върху присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД , не е предявявано нито в първоинстанционното , нито във въззивното производство . Въззивната жалба сочи непроизнасяне на първоинстанционния съд по такова възражение, в качеството му на съществено процесуално нарушение , но без да е било надлежно заявявано в производството пред СГС . Предвид това и наведените от въззивния съд мотиви по приложението на чл.111 б.”в” ЗЗД се явяват постановени извън действителния предмет на спора , съдържанието на който предпоставя и рамките на правния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като недопустимото произнасяне на въззивния съд в мотивите не е обусловило частична недопустимост на постановеното в диспозитива на съдебното решение – мораторна лихва е присъдена от датата на непозволеното увреждане , за настоящия състав не е налице основание за допускане на касационното обжалване , в хипотезата на вероятна недопустимост на решението , за която съдът следи служебно , в съответствие и с указанията по прилагането на чл.280 ал.1 ГПК , дадени с ТР №1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното , състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И : `
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1639 / 20.10.2010 год. по гр.д.№ 518 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :