3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр. София, 10.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6461 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по Л. Г. О. против определение № 16276/01.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 7 995/2014 г. от Софийски градски съд, І-во отделение на гражданската колегия.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск за установяване по общия исков ред на факт на трудова злополука. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.57, ал.3 КСО редът за установяване на трудовите злополуки е административен и е от изключителната компетентност на посочените в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Предвидения административен ред, съответно обжалването на административния акт в това производство, изключва общия искове ред за установяване на факта на трудова злополука, което е давело и до извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124 ГПК.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правния въпрос относно допустимостта на установяването по общия исков ред на факт на трудова злополука, като се твърди, че по този въпрос е налице практика на ВКС, която води до извод за допустимост на предявения иск. Сочат се съдебни решения на ВС от 1988 г., 1992 г. и 1993 г., в които е прието, че в исковото производство е допустимо да се установява факт на трудова злополука. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, както и останалите последици от факта на трудовата злополука. Липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство. Цитираната от касатора съдебна практика е от период, преди влизането в сила на КСО и е неотносима към производството към настоящия момент. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, отразена в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и съгласно тълкуването, дадено с ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика – решения №№ 319/2009 г., по гр.д.№ №204/2009 г. на ІІІ гр.отд., № 31/2009 г. по гр.д.№ 1894/2009 г. на ІV гр.отд. № 339/2010 г. по гр.д.№ №859/2010 г. на ІV гр.отд. и др. Наличието на тази задължителна съдебна практика и съобразяването и от страна на въззивния съд в обжалваното определение, води до липса на касационното основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16276/01.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 7 995/2014 г. от Софийски градски съд, І-во отделение на гражданската колегия.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.