4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
Гр.София, 10.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 232 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Ч., [населено място] срещу решение от 09.07.14г., поставено по гр.д.№ 1397/13г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № І-49-124/18.10.12г. по гр.д.№ 26504/11г. на Софийския районен съд за признаване за установено по иска по чл.422 ГПК, че В. В. Ч. дължи на А. Н. В. сумата от 9000 евро по запис на заповед от 20.01.09г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът А. Н. В., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по установителния иск (настоящ касатор) е издал в полза на ищеца запис на заповед на 20.01.09г. за сумата от 9000 евро, който е редовен от външна страна. По реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК е било прието за безспорно, че записът на заповед обезпечава сключеният между издателя и поемателя договор за поръчка, по силата на който издателят следвало да достави на поемателя от Германия лек автомобил марка „Субару”, модел „Ф.”. С оглед на липсата на спор относно съществуването на договор за поръчка на стойност над 5000 лв. въззивният съд е допуснал и обсъдил събраните по делото гласни доказателства за техническите характеристики на поръчания автомобил и за уговореното възнаграждение. От фактическа страна решаващият състав е приел, че доставеният от ответника по иска автомобил бил различен от поръчания по отношение на модификацията, свързана с годината на производство, поради което ищецът отказал да го закупи. Въззивният съд е съобразил и нотариалната покана на ответника от 21.08.09г., в която същият е заявил, че ако ищецът не се яви на датата в поканата за закупуване на автомобила, платената сума ще му бъде възстановена след приспадане на разходите, но след реализиране на продажбата на автомобила. Решаващият състав е счел, че за разликата между сумата от 4000 лв., за която ответникът не спори, че е получил от ищеца, до 9000 евро е въведено твърдение за безпаричност на записа на заповед, но не са конкретизирани обстоятелствата, при които е издадена ценната книга за посочения в нея размер на задължението. При липсата на въведени конкретни твърдения за причината за издаване на записа на заповед за разликата над 4000 лв. и установеното неточно изпълнение на договора за поръчка, съставът на въззивния иск е потвърдил първоинстанционното решение за установяване съществуването на вземане по записа на заповед.
Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора въпрос за допустимостта на свидетелски показания за установяване на съществените условия на договор за поръчка на стойност по-голяма от 5000 лв. с оглед на забраната по чл.164, т.3, пр.2 ГПК е от значение за спора, но не е налице втората предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. В решение № 27/10.09.12г. по т.д.№ 154/10г. на ІІ т.о. е прието, че свидетелските показания са недопустими за установяване на договор за изработка на стойност над 5000 лв. В решение № 524/28.12.11г. по гр.д.№ 167/11г. на ІV г.о. и решение № 546/23.07.10г. по гр.д.№ 856/09г. на ІV г.о. е дадено разрешение, че ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, как са изпълнявани задълженията с цел да се разкрие действителната обща воля на страните. В този смисъл въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, допускаща събиране на гласни доказателства за установяване на отделни уговорки между страните, тъй като по делото не се е спорило относно възникване на правоотношение по договор за поръчка. Дали спорът е за съществените уговорки на договора или за техния смисъл и другите обстоятелства, при които са допустими гласните доказателства е въпрос, който се преценява за всеки конкретен случай. Неточно е позоваване на касатора на нарушаване на забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвид кредитирането от въззивния съд на свидетелските показания само по отношение на техническите характеристики на поръчания и на предложения за закупуване автомобил.
Вторият въпрос „Налице ли е безпаричност на записа на заповед, вземането по който е предмет на иска по чл.422, ал.1, вр. с чл.417, т.9 ГПК, в хипотезата, при която ответникът – длъжник не оспорва, че същият е издаден за обезпечаване на изпълнението на каузалното правоотношение, въведено в исковата молба от ищеца, но оспорва стойността на същото, като излага и доказва свои твърдения за съдържанието му, различни от твърденията на ищеца – кредитор?” и третият въпрос „Може ли да се приеме, че при частична безпаричност записът на заповед представлява доказателство за цялото вземане по него и по каузалното правоотношение, което обезпечава?” са въведени по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид на дадените разрешения в т.17 на ТР № 4/18.06.14г. на ОСГТК на ВКС и решение № 143/01.02.13г. по т.д.№ 870/11г. на І т.о. Според практиката на ВКС възражението за безпаричност на записа на заповед следва да е конкретизирано чрез посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга, като тежестта на доказване на тези обстоятелства е на издателя. Определената от касатора частична безпаричност на записа на заповед не променя предмета на делото по установителния иск и разпределението на доказателствената тежест съгласно т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда релативните възраженияна издателя, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието. Оспорването на вземането по записа на заповед от издателя винаги следва да е обвързано с релативни възражения, за да подлежи на обсъждане каузалното правоотношение, поради което липсата на твърдения за причината за издаване на записа на заповед, включително и за част от сумата по ценната книга, представлява общо оспорване на вземането. В този смисъл не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за производството по договор за правна защита и съдействие от 28.10.14г. в размер на 800 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.14г., поставено по гр.д.№ 1397/13г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. В. Ч., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Н. В., [улица], вх.А, ет.5 сумата от 800 лв. (Осемстотин лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.