О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр.София, 18.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3403/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Т. М. Р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 13 от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 718/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по т.д.№ 2235/ 2012 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма], [населено място] иск, квалифициран по чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.240 ЗЗД, за заплащане на сумата 24 193,55 долара на САЩ по договор за заем № 009/2008/ 24.07.2008 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси за доказателствената стойност на разписка за погасяване на задължение по договор за заем, която не е датирана и за правомощието на съда да приеме като доказателство за погасяване на задължение по писмен договор разписка, която длъжникът представя за доказване на плащане по неформален договор. Освен това релевира материалноправния въпрос за погасителния ефект на плащане, извършено в брой, по отношение на възникнало от договор задължение, ако в договора изрично е уговорено изпълнението да бъде осъществено по банков път. Според жалбоподателката тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответната страна, [фирма], [населено място], оспорва жалбата и заявява, че няма основания за допускане на касационното обжалване, без да излага допълнителни съображения.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел (излагайки собствени фактически и правни съображения и чрез препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК), че документът, на който ищцата основава правата си, съдържа подпис на ответника, но този подпис е положен на празна бланка, върху която впоследствие е попълнен текст. Това обаче е счетено за несъществено по делото, тъй като договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на сумата, а не с подписване на документ. Съдът посочил, че страните не спорят относно превеждането по банков път от ищцата на ответника на сумата 30 000 лв, както и че между тях е сключен само един договор за заем, като ответникът се е задължил да върне тази сума. По делото е представена разписка, за която е установено, че е подписана от ищцата и според която тя е получила от ответника сумата 30 000 лв, поради което задължението е погасено с изпълнение и искът за реално изпълнение е неоснователен. Не са възприети доводите на ищцата (сега касатор), че като не е датирана, разписката не е годно доказателство за плащане.
При тези мотиви на въззивния съд единствено процесуалноправният въпрос за доказателствената стойност на разписка за погасяване на задължение по договор за заем, която не е датирана, обуславя въззивното решение. Този въпрос обаче няма претендираното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са налице тогава, когато по поставения в касационната жалба въпрос няма установена практика или тя е неправилна, или се нуждае от осъвременяване; когато законите са непълни, неясни или противоречиви, с цел да се установи, да се осъвремени или да се промени практиката по тяхното прилагане. Тези предпоставки в случая не са налице, процесуалният закон урежда въпроса пълно и ясно и практиката по него не се нуждае от осъвременяване или промяна. Разписката е частен документ (чл.180 ГПК) и ако е подписана, съставлява пълно доказателство за авторството на писменото изявление. Когато с нея се потвърждава получено плащане, разписката е достатъчно доказателство за този факт, като съдът е длъжен да обсъди документа с оглед всички обстоятелства и останалите доказателства по делото. Разписката може да няма дата (достоверна дата тя придобива от датата на представянето й по делото, съгласно чл.181 ал.1 ГПК), но това е от значение само ако се постави въпрос за поредност на погасяване на няколко еднородни задължения (чл.181 ал.2 ГПК). Когато между страните има само едно правоотношение, по което се дължи плащане, такъв въпрос не стои и разписката е достатъчно доказателство за изпълнението, независимо от това, че не е датирана.
Процесуалноправният въпрос за правомощието на съда да приеме като доказателство за погасяване на задължение по писмен договор разписка, която длъжникът представя за доказване на плащане по неформален договор, не обуславя обжалваното решение. Съдът не е приел за доказано по делото, че между страните е оформен документ за сключения договор за заем. Той е постановил, че представеният от ищцата документ е неистински, като този му извод в производството по чл.288 ГПК не подлежи на проверка. В това производство касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти, без да може да приема различни фактически положения. В случая от фактическа страна въззивният съд е установил, че документът, на който ищцата се позовава за доказване на сключен с ответника договор за заем, е попълнен с несъответно на волята на последния съдържание, при предварително положен подпис върху празен лист хартия. Съдът посочил, че между страните по делото има само един договор за заем, че той не е формален и че представената от ответника разписка доказва изпълнение именно по този неформален договор. Ето защо е ирелевантен за спора въпросът може ли разписка по неформален договор да доказва плащане по друг, писмен договор. Какъвто и отговор да бъде даден, това би било без значение за крайния резултат, до който въззивният съд е достигнал, щом писмен договор между страните няма. По необуславящ въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г.
По аналогични съображения не обуславя въззивното решение и поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос. От фактическа страна по делото не е прието за доказано, че между страните има писмено оформен договор за заем, по който е уговорено изпълнението на задължението на заемателя да стане единствено по банков път. Такъв факт не може да бъде приет за установен за първи път в настоящето производство. А след като писмено съглашение с такава уговорка между страните няма, въпросът може ли при евентуалното й наличие плащането в брой да има погасителен ефект, е без каквото и да е значение за крайното решение по спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 13 от 09.01.2014 г. по в.т.д.№ 718/ 2013 г.
ОСЪЖДА Т. М. Р., Л.[ЕИК], [населено място], [община] , [улица] да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 3 000 лв (три хиляди лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалван
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: