Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение
619_12_opr_288_30zn
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№829
София, 23.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 619 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. К. срещу въззивно решение № 356 от 07.06.2012 г. по възз. гр.д. № 377 /2012 г. на Русенския окръжен съд, г.о., постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на постановено въззивно решение, в частта, с която е отменено решение № 1530 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 5481 /2009 г. на Русенския районен съд, г.о., в частта по предявения от жалбоподателя срещу Б. Г. К. – Х. с правно основание чл.30,ал.1 ЗН и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Б. Г. К. – Х. иск с правно основание чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на Т. Р. К., починала на 18.11.2008 г., направено със саморъчно завещание от 12.08.2004 г., с което завещава на Б. Г. К. и Б. А. К. – Х. цялото си движимо недвижимо имущество (на Б. К. е завещана 1 /2 ид.ч. от него) и Е. К. е осъдена да заплати на двамата ответници разноски по делото .
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Б. К. – Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5 000 лева..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът и ответникът са сестри, наследодателят Т. К. е тяхна майка, починала на 18.11.2008 г., тя е завещала на дъщеря си Б. К. и внука си Б. К. – Х. цялото си движимо и недвижимо имущество – с един акт е направила две завещателни разпореждания, които следва да бъдат разгледани поотделно; искът срещу Б. К. – Х. е отхвърлен, защото той не е наследник, призован да наследява и ищецът не е приел наследството по опис съгласно приетото с ТР № 1 /2005 . на ВКС, ОСГК; по иска срещу Б. К. е прието, че наследник с право на запазена част – 1 /3, призована да наследява, съдът е приел, че следва да определи разполагаемата част, както и запазената част на наследника, описал е как се образува маса по чл.31 ЗН, изложил е съображения, че трябва да оцени всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта и (наследството) и е посочил кои имоти (1 /2 ид.ч. от процесния първи етаж и земеделски земи) и на каква стойност са включени в наследството, приел е и че трябва да оцени стойността на даренията от наследодателя Т. К. в полза на ищеца Е. К. на 1 /2 ид.ч. от втори етаж на същата сграда и учредено безвъзмездно право на строеж на гараж, така е определил стойността на запазената част на ищеца и е приел, че, т.к. наследодателят е направила две универсални завещания за цялото си имущество – за по 1 /2 идеална част от него, то Е. Г. К. може да претендира от ответника Б. Г. К. – Х. възстановяването от половината от нея, но че този иск по чл.30,ал.1 ЗН е неоснователен, защото стойността на получените от ищеца дарения е по-висока от стойността, с която направеното в полза на ответника завещание накърнява запазената част на ищеца
Във връзка с оплакването си за неправилно намаляване на завещателните разпореждания в полза на Б. К. (по приложението на чл.32 ЗН) жалбоподателят Е. К. е извела материалноправни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с посочени съдебни решения, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК
Първи въпрос:
Когато правото на запазена част от наследство е накърнено с универсално завещание, при разглеждането на иска за намаляването му следва ли да се образува маса по чл.31 ЗН, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 187 /20.04.2011 г. по гр.д. № 1780 /2009 г., на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК; с решение № 385 /18.04 2012 г. по гр.д. № 1538 /2010 г., на ВКС, ІІ г.о.; с решение № 580 /02.08 2010 по гр.д. № 1315 /2009 г., на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК и в противоречие с решение № 752 /10.1994 г. по гр.д. № 628 /1994 г., на І г.о. на ВКС, с които е прието, че когато правото на запазена част е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иск за намалението му не се образува маса по чл.31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът не е обуславящ, доколкото посочените решения се отнасят до хипотези, които са различни от разгледаната, в които преди универсални завещанията не са извършвани дарения и тогава завещанията се намаляват с дробна част (запазената част на наследника), а в случая преди завещанието на цялото си имущество наследодателят Т. К. е направила и дарения в полза на ищеца Е. К..
В случаи като разгледания от въззивния съд, в които преди универсалното завещание са направени дарения в полза на ищеца, преди да иска намаляване на завещанията, ищецът трябва да прихване извършените в негова полза дарения и за да съпостави даренията и запазената част на ищеца, съдът трябва да оцени завещаното имущество и даренията, да определи от него стойността на запазената част (като дробна част) и да я съпостави със стойността на даренията.
Именно случаи като този са визирани в представеното решение № 385 /18.04 2012 г. по гр.д. № 1538 /2010 г., на ВКС, ІІ г.о., на стр.3, извън отговорите на изведените въпроси по чл.280,ал.1 ГПК, с което разрешението на въззивният съд е в съответствие, а не в противоречие.
Втори въпрос:
Когато наследодателят се разпореди със завещание с дробна част от цялото имущество, което притежава в деня на смъртта си, коя стойност следва да бъде включена в масата по чл.31 ЗН – на всички имоти, принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му или само на завещаното (твърди се, че е включена само частта, завещана в полза на ответника Б. К.), за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 511 /03.12.2009 г. по гр.д. № 2357 /2008 г., на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че в наследствената маса следва да се включат всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.
По-горе беше отбелязано, че въззивният съд е оценявал стойността на цялото завещано имущество и стойността на даренията в полза на ищеца, за да прихване стойността на тези дарения от запазената и част.
Доколкото въззивният съд е оценявал стойността на завещаното имущество (в приложение на чл.30 ЗН) въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посоченото съдебно решение, т.к. съдът е включил и оценил всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта и, а едва след това е разделил сумата на две, за да получи стойността на завещаното на ответника и на три, за да получи стойността на запазената част на ищеца.
Трети въпрос.
Стойността на кои дарения се включва в масата по чл.31 ЗН – на всички дарения, извършени от завещателя, или само на даренията в полза на наследника с право на запазена част, предявил иска за намаляване на завещателните разпореждания, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 195 /26.04.2010 г. по гр.д. № 61 /2009 г., на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че при формиране на масата по чл.31 ЗН трябва да бъдат включени и всички извършени от наследодателя дарения, с изключение на обичайните такива.
Както беше изложено дотук за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ, т.к. е разгледана хипотеза на извършени универсални завещателни разпореждания при наличието на извършени преди това дарения в полза на ищеца – наследник със запазена част, които следва да се прихванат от завещаното имущество.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Искането на ответниците за разноски е основателно за сумата по 250 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
В. от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 356 от 07.06.2012 г. по възз. гр.д. № 377 /2012 г. на Русенския окръжен съд, г.о. в обжалваната част по иска на Е. Г. К. срещу Б. Г. К. – Х. с правно основание чл.30 ЗН и в частта за разноските.
Осъжда Е. Г. К. да заплати на Б. Г. К. – Х. сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Осъжда Е. Г. К. да заплати на Б. А. К.-Х. 250 (двеста и петдесет) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2