4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр. София, 07.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. № 60086/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 298/17.02.2016г., постановено по в.т.д. 494/2015г. на САС, с което е потвърдено решение №1144 от 21.07.2014г. на СГС ТО VІ- 20 състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. По установителния иск по чл. 415, ал.1, във връзка с чл. 422 във връзка с чл. 365, т.1 от ГПК, длъжен ли е съдът да вземе предвид направените във възражението по чл. 414 ГПК оспорвания, които са направени в срока, но не е подаден отговор на исковата молба, както и да вземе предвид представените с възражението писмени доказателства.; 2. По установителния иск по чл. 415, ал.1, във връзка с чл. 422 във връзка с чл. 365, т.1 от ГПК, при съществуването на две еднородни задължения между длъжника и кредитора, едното от които по- обременително и по- старо, не следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗЗД и същото да се приеме за погасено от кредитора; 3. По установителния иск по чл. 415, ал.1, във връзка с чл. 422 във връзка с чл. 365, т.1 от ГПК следва ли ищецът да представи писмени документи, на които се основава допуснатата от съда ССчЕ, както и допустимо ли е вещото лице да работи по твърдения на ищеца и на основание неговата претенция; 4. Възможно ли е съдът да приеме за законосъобразно при погасяването на кредит, кредиторът да начислява такси за обслужване на разплащателна банкова сметка на длъжника, която сметка не е открита специално за кредита, които такси са включени в справката за дълга по чл. 366 ГПК, като се има предвид, че от разплащателната сметка ежемесечно се начисляват и вземат отделно такси за обслужване, както и предвид, че няма договорени такива такси в договора за кредит и анексите към него. По първите два въпроса се подържа приложно поле на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, а по третия и четвъртия се посочва като основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.
В срока за отговор Ю. Б. АД е възразила срещу допустимостта на касационното обжалване и иска потвърждаване на решението.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита, че касационната жалба срещу решението на САС, с което е потвърдено решението на СГС в частта относно иска за 64, 02 евро неплатена такса за периода от 28.08.2009г. до 27.10.2011г. е недопустима, тъй като това е иск за неплатена такса за подържане на валутната сметка, извън уговорените такси по договора за кредит и той не е обусловен от иска за установяване на вземането за главницата. В тази част касационната жалба не отговаря на изискването на чл. 280, ал.2 от ГПК и следва да бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.3 от ГПК. В останалата част касационната жалба е редовна и допустима, тъй като решението е въззивно по търговско дело, с цена на иска над 20000лв., подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване по чл. 288 от ГПК, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел, че в полза на Банката е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем и това право е надлежно упражнено, както и че вземанията на Банката за главница, договорна лихва и такси са изискуеми. Относно размера на вземанията, съдът е възприел заключението на вещото лице. Приел е, че възражението на ответника по чл. 76 от ЗЗД е преклудирано, като направено извън срока за отговор на исковата молба.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК или разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Отговорът на първия формулиран процесуалноправен въпрос е даден с т.р. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС и той е, че в производството по чл. 422 от ГПК е допустимо да се разгледат оспорванията, направени с възражението по чл. 414 от ГПК, дори да не е подаден отговор на исковата молба. В случая обаче, въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение, тъй като във въззивната жалба не е посочено такова основание за обжалване. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението по чл. 414 от ГПК, което съдържа оспорване единствено на правото на Банката да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем и не съдържа правопогасяващо възражение по чл. 76 от ЗЗД. Във въззивната жалба това процесуално нарушение не е релевирано и въззивният съд не дължи произнасяне по възражението по чл. 414 от ГПК. Съгласно т.р. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция не следи служебно за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и се произнася само по посоченото във въззивната жалба.
Вторият формулиран материалноправен въпрос е неотносим към предмета на спора, тъй като по него въззивният съд не се е произнесъл и не може да се провери дали има противоречие със задължителна практика на ВКС. САС е приел, че правопогасяващото възражение по чл. 76 от ЗЗД е направено след срока за отговор и е преклудирано.
Третият формулиран въпрос е свързан с приложението на чл. 202 от ГПК, съгласно който съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Тази разпоредба е ясна и не е необходимо изменение на практиката по прилагането и, или осъвременяване на практиката поради изменение в законодателството или обществените условия. В случая, въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, тъй като възражението на ответника по чл. 76 от ЗЗД и представените от него в тази връзка доказателства са били преклудирани.
Четвъртият формулиран въпрос е във връзка с иска за 64,02 евро неплатена такса, по който касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 от ГПК и не се дължи проверка по чл. 288 от ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Банката не е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 286, ал.1, т.3 от ГПК касационната жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 298/17.02.2016г., постановено по в.т.д. 494/2015г. на САС, с което е потвърдено решение №1144 от 21.07.2014г. на СГС ТО VІ- 20 състав, в частта относно иска за 64, 02 евро неплатена такса за периода от 28.08.2009г. до 27.10.2011г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298/17.02.2016г., постановено по в.т.д. 494/2015г. на САС, с което е потвърдено решение №1144 от 21.07.2014г. на СГС ТО VІ- 20 състав в останалата обжалвана част.
Определението в частта, в която е върната касационната жалба може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването пред друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: