О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
София, 30.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 17 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. К. от гр. В., чрез пълномощника си адв. Е от АК-Варна, против решение № 1* от 21.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 711/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 358 от 11.02.2009 г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 3176/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от В. М. К. срещу К. Е. М. от гр. В., иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК/отм./за пълна трансформация на средства и за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на придобит по време на брака им недвижим имот, съставляващ ПИ 178 по плана на м. „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид” – гр. В., с площ от 600,00 кв.м., при граници на имота: ПИ № 1* и от две страни път.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 21, ал. 1 СК/отм./, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният въпрос е – кой носи доказателствената тежест относно обстоятелството в полза на кого е извършено дарение по време на брака от родителите на единия съпруг – в полза на този съпруг или на двамата съпрузи. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 756 от 22.01.1996 по гр.д. № 895/1995 г. на І г.о. на ВС и решение № 1* от 12.01.2009 г. по гр.д. № 4564/2007 г. на ІV г.о. на ВКС. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед разпоредбите на новия текст на чл. 22, ал. 1 СК.
Ответникът по касационната жалба, К. Е. М., чрез повереника си адв. М от АК-Варна, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 21, ал. 1 СК/отм./ с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че средствата, с които е придобит по време на брака процесния имот, са в извънбрачен произход, поради което е отхвърлил иска с правно основание чл. 21, ал. 1 СК/отм./.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Релевираният от касатора въпрос кой носи тежестта на доказване кому е направено дарение по време на брака, би имал значение за спорното право, ако съдът е приел за безспорно установено обстоятелството за наличие на дарение, чрез което да е закупен процесният имот. Изводът на въззивния съд е в обратна насока, а именно за липсата на дарствен акт, поради което поставеният процесуалноправен въпрос не е обусловил изхода на спора. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изрично изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато тя е задължителна, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Действително, молителят е представил две съдебни решения, които си противоречат по въпроса кой носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, кой е надарен, когато дарението произхожда от родителите на единия от съпрузите. Би било налице въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само ако този въпрос е от значение за изхода на спора. В настоящия случай от значение за изхода на спора е налице ли е изобщо акт на дарение относно процесния имот. По изложените съображения настоящият състав счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените вече съображения, следва да се приеме, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 21, ал. 1 СК/отм./, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на този законов текст. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 21, ал. 1 СК/отм./, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Още повече, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК възпроизвежда отменения чл. 20, ал. 1 СК /отм./, а според въззивният съд касаторът не е доказал предпоставките за приложението на тази разпоредба.
При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационната инстанция в размер на 1050 лв. адв. възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 711/2009 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 3* от 16.11.2009 г. на В. М. К. от гр. В..
ОСЪЖДА В. М. К. от гр. В. да заплати на К. Е. М. от гр. В., направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: